Може би най-ценният природен продукт, познат на хората от древността, е медът. Той е не само вкусна храна, но и натурален продукт за поддържане на здравето, който се използва широко и от традиционната медицина. Медът е алтернатива при лечението на клинични състояния, вариращи от зарастване на рани до ракови състояния.
Макар че на всички са познати възможностите на меда и ползите от него, може да се предложат още сведения в тази посока, тъй като здравословните му възможности се дължат на неговия необикновен, чудодеен състав.
Същност и получаване на пчелния мед
Медът е естествен природен продукт, добиван от медоносната пчела, който насекомите правят от нектара на цветята. Произвеждат го с цел храна за кошера през студените зимни месеци.
Производството на мед е истинско тайнство, извършвано от малките насекоми, които смесват нектара с ензими, разграждайки сложните захари в него на по-прости и по-трудни за кристализиране. Процесът е многократно повтарян, докато се сгъсти нектарът, а после се складира в пчелни пити, където пчелите го проветряват с пърхане на крилата си и така течностите от него се изпаряват и се получава добре познатият ни мед.
Готовият продукт се запечатва от пчелите в клетки с восък, за да се използва по-късно. Това е невероятен продукт, който няма нужда от други процедури, за да се консумира, не се разваля никога и може да се съхранява на стайна температура.
Състав на пчелния мед
Медът е удивителна храна със сложен състав. В уникалната смес влизат около 200 състави, които варират по отношение източниците на нектар и медена роса. Продуктът съдържа и малки количества цветен прашец, пчелни ензими и микроорганизми, както и малки парчета пчелен восък и пчелен клей /прополис/.
Около 80% от теглото на меда се пада на захарите в него. На водата се падат 14-18 %. В останалите проценти се съдържат ензими, киселини, протеини, растителни пигменти, минерали, витамини и други вещества. В 1 с.л. мед се съдържат 22 калории и 17 грама въглехидрати под формата на захари.
Захари в меда
В този продукт захарите са 24 вида. Познатата ни трапезна захар съдържа само сукроза. Пропорциите на различните видове захари варират според вида на меда. Те определят вкуса и ползите от всеки вид мед.
Глюкозата и фруктозата съставляват 73 процента от теглото на меда. Пропорциите им са горе-долу еднакви, въпреки че източниците на медна роса и нектар са различни. Фруктозата е по-сладка, затова видовете мед, в които преобладава, са по-сладки на вкус. Тези, в които преобладава глюкозата, кристализират по-бързо и са с по-гъста консистенция.
Някои захари се произвеждат от ензими по време на производството на меда, а други се получават следствие на химическите промени при съхраняването му.
Ползи за здравето от захарите
Захарите в меда, тялото ни преобразува изцяло в гликоза и тя дава енергията, която му е необходима. Гликозата отделя водороден прекис с антимикробни и антиракови свойства.
Тялото се снабдява и с пробиотици с естествен произход от олизахаридите, подкрепящи добрите чревни бактерии. Те подпомагат храносмилането и пазят от чревни заболявания, включително тежки такива като рака на дебелото черво. Предотвратяват и инфекциите на горните дихателни пътища при преминаването през гърлото и устната кухина. Профилактират също уринарни инфекции, високо кръвно налягане, висок холестерол и други.
Добавянето на мед към киселото мляко и други млечни продукти, които ферментират, подхранва техните пробиотични бактерии и засилват активността им.
Вода в меда
Водната съдържание в меда е около 16-18 % най-често. Това пречи на дивите дрожди да се размножават. Ако водата се увеличи, медът може да ферментира. Водната съдържание в продукта спада до 14 процента в някои видове мед.
Ензими в меда
Докато пчелите превръщат нектара в мед, от техните жлези се отделят ензими. Най-важните от тях са:
- Инвертаза - тя превръща сукрозата в нектара в гликоза и фруктоза;
- Амилази - разлагат скорбялата;
- Гликозна оксидаза - превръща гликозата в гликозна киселина и водороден прекис;
- Каталаза и мулаза.
Тези видове мед, които са по-тъмни, съдържат повече ензими. Те обаче се дезактивират от пряката слънчева светлина и прекомерната горещина. Затова вътре в кошера е тъмно, а температурата се регулира от пчелите- работнички.
Ползи за здравето от ензимите
Ензимът инвертаза смила известна част от сукрозата и е полезна за хората, на които им липсва сукроза заради гастроентерит.
Гликозната оксидаза понижава киселинността на натрия в храната, напитките, стомашните и чревните сокове и улеснява производството на водороден прекис.
Киселини в меда
Поради съдържанието на органични киселини, медът може да се определи като сравнително киселинен продукт. Главната от тях е гликозната киселина. Има още оцетна, лимонова, мравчена киселина, ябълчена и янтърна киселина, както и фенолови киселини като кофеиновата, канелената и феруловата киселини. Има и малко мастни киселини, както и около 18 аминосикелини.
Киселинността в различните видове мед се движи от 3, 2 до 4, 5. Подобна е на тази в портокаловия сок. По-тъмните видове мед са по-киселинни. Киселинността прави меда устойчив на ферментация и затова е толкова траен.
Ползи за здравето от киселините в меда
Киселинността на меда го прави антибактериален. Суровият мед затова е алкално произвеждаща храна. Преработеният мед произвежда киселини.
Витамини и минерали в меда
В меда има малки количества витамин А и В, фолиева киселина, витамини Д, С, Е и К. Витамин С варира в различните видове мед от 5 до 150 милиграма на 100 грама мед и зависи от количеството на цветния прашец в меда.
В меда се срещат и минерали като алуминия, калция, хрома, хлора, медта, желязото, магнезия, мангана, фосфора, калия, селена, натрия, сярата и цинка. Количествата зависят от минералите в почвата, където са виреели растенията - източници на нектар и медена роса. По-тъмните видове мед съдържат повече минерали.
Количествата на витамините и минералите не са големи, но задоволяват нуждите на тялото. Консумацията на мед засилва съдържанието на витамин С в кръвта.
Полифеноли в меда
Извличани от феноловата киселина, феноловите съединения варират в зависимост от източниците на нектар за пчелите. Повечето от тях са антиоксиданти, а някои са растителни естрогени. Основните полифеноли в меда са флавоноидите, има и кофеинова, ванилова и танинова киселина, също с такива свойства.
Полифенолите в меда са главно антиоксиданти, като някои от тях са по-ефективни от витамин С. Някои полифаноли оказват естрогенен ефект върху тялото, като се прикрепват към естрогенните рецептори в клетките и ги активират.
Странични ефекти от меда
Медът е уникална храна и лек, но може да бъде опасен за малки деца, през първата година след раждането им. Той е източник на спори, причиняващи ботулизъм и оттам идва опасността на малките деца.
Във всички други случаи това е полезна и безопасна храна, която в редки случаи е алерген и предизвиква алергични реакции.
Приемът на мед трябва да се ограничава от хора, спазващи диета с ниско съдържание на захари или въглехидрати.
При всички случаи медът е универсален подсладител с естествен произход с много ползи за здравето. Той е калорична храна, с която не бива да се прекалява, умерената употреба е достатъчна за хранителни и лечебни нужди.
