Толкова много история, легенди и митове има за меда, че може да се създаде цяла поредица от литература за него. Само една друга природна храна може да му съперничи по отношение на историята и легендите около него. Това е какаото, но медът е единствената, която получаваме в напълно готов вид.
Всичко, което ни дават пчелите, е удивително. Основният дар от тях - медът, е универсална храна и лекарство с висока ефективност при лечението и превенцията на различни болести. Тази способност не подлежи на съмнение, призната е навсякъде по света от дълбока Древност.
Медът е уникално творение на пчелите, издържало хилядолетната проверка за безвреден и ефективен хранителен продукт. Това е и един от първите лекове, които човекът познава. Древните вярвали, че медът е скрил в себе си тайнствени лечебни сили, затова го взимали при всички болести на тялото. Нямаме основание днес да изменим на тази представа.
Историята на меда - от дълбока древност до днес
Пчелите са познати на човешкия род още от времето на неолита. Може да се каже, че пчеларството е сред най-древните занимания на човека. Предците ни са добивали безценната гъста течност от хралупите и пещерите, в които са правели своите кошери дивите пчели.
Преди около 10 хиляди години човекът започва за първи път да добива мед. Ценността на меда е била оценена по достойнство още в тези праисторически времена и запазена в скалните рисунки в редица пещери, където предците ни са намирали подслон.
В Древен Китай, в Южна Америка, в Индия и Месопотамия още преди 6 хиляди години медът е използван за храна и универсален лек. В Древен Египет добиването на мед като занятие е било практикувано преди 6 хиляди години. Шумерите, населяващи Месопотамия през 5-4 хилядолетие преди новата ера, както и арабите по-късно, наричали меда еликсир и го смятали за дар от боговете.
В Древността в Персия, Рим и Гърция използвали мед и медни продукти при балсамацията на мъртвите, а до мумиите на фараоните в Египет поставяли паничка с мед.
В своята Естествена история Плиний Стари опасва жителите на селце в Апенините, близо до река По, които масово живели повече от век, защото редовната им храна била медът.
В Древна Гърция сладкият продукт на пчелите е наричан питие на младостта. Питагор бил убеден, че е достигнал достолепна възраст благодарение на това, че постоянно се хранел с мед.
Аристотел обърнал специално внимание на хранителните и лечебни качества на меда и дал сведения, че в него се намират силни естествени лечебни свойства, както и много полезни вещества. На него дължим първите научно систематизирани данни за меда и останалите пчелни продукти.
В Илиада и Одисея Омир многократно споменава меда и полена. Те играят забележителна роля и в древните Олимпийски игри, където се ползвали като храна, напитка и средства за поддържане на тялото и кожата по време на състезанията.
Всички религии посочват меда за дар от бога и го препоръчват както за храна, така и за лекарство. А медовината е национално питие на много народи. Съвсем в тон с разбиранията на всички древни народи звучи представата за Обетованата земя, към която поели израилтяните, като място, където текат реки от мед и мляко.
Днес медът и останалите пчелни продукти като пчелна пита, а също и пчелно млечице, влизат в състава на много лекарства за различни болести, а гъстата течност с цвят на злато продължава да се смята за една от най-ценните храни на разнообразната ни и вкусна трапеза.
Тази забележителна представа в съзнанието на всички хора по света медът дължи на своя изключителен по същност състав.
Получаване и химически състав на меда
Медът е произведен от нектар, който пчелите събират от цветчетата на различни растения, цветя и секрети от живата част на всяко растение в гората и градината. Те събират, преобразуват и комбинират нектара с вещества, които отделят от своите жлези и го оставят да зрее в пити от восък.
Получената течност е гъста, хомогенна, във вид на сироп или кристализирал сладък продукт с приятен аромат. Колкото по-малко вода съдържа, толкова е по-гъст даден вид мед. Продуктът може да още да се различава по цвят и мирис. Да вземем например манов мед - той е много по-различен от акациев мед.
Медът е със сложен състав и всичките му компоненти са нужни на тялото на човека. От всички над 300 вещества в състава му най-важни са:
- Захарите - съдържанието е 38 процента фруктоза, 31 процента глюкоза и от 1 до 3 процента захароза;
- Протеините - те са от 0.1 до 2.3 процента;
- Около 20 на брой аминокиселини - между тях се отличават пролинът, лизинът, аргининът, аспарагиновата киселина, ливицинът, фриптофанът, глутаминовата киселина и много други;
- Солите на следните органични киселини: ябълчената, лимонената, млечната, оксаловата, мравчената, янтарната и други;
- Почти всички познати в природата микроелементи - между тях желязото, фосфорът, манганът, селенът, натрият, сярата, германият, телурът;
- Много витамини, но в ограничени количества - В комплекс, Н, К, С, Е, А;
- Ферментите;
- Флаваноидите;
- Биогенните стимулатори;
- Етеричните масла;
- Антимикробните, противогъбичните, хормоналните и други вещества;
- Водата;
Медът има калорична стойност от 315 до 335 килокалории.
Свойства на меда
Богатото съдържание на меда, базирано на лечебните съставки, има регенериращ, противовъзпалителен, съдоразширяващ, успокояващ капилярите, антидиабетичен ефект.
Друга част от съставките действат антиканцерогенно, както и противотуморно. Медът притежава и антибактериални, противогъбични, противомикробни свойства като спира развитието на тези вредни организми и ги убива. Чист мед не може да образува плесени и това е известно от древни времена. Антимикробното действие на меда се дължи на растителните антибиотици с мощно действие, съдържащи се в цветния прашец, от който се произвежда. Това са фитоницидите. Попадайки в меда, те запазват лечебните си качества.
Когато съхраняваме дълго плодове и зеленчуци, витамините в тях постепенно намаляват. При меда това не се случва. Той запазва своя състав непроменен във времето. Все още не е разкрита тайната на пчелите за консервиране на мед. Ясно е обаче, че съдържанието на витамини се повишава с увеличаване на количествата цветен прашещ и пчелно млечице в него, а това повишава и здравословните му качества.
Здравословни ползи на меда
Медът, заедно с останалите пчелни продукти, се смята за най-духовната и магическа храна на Земята. Също така това е една от най-добрите суперхрани и в същото време източник на концентрирано хранене.
Редовната консумация на мед се препоръчва от всички клонове на медицината, всички национални кухни и всички религии. Може да се консумира целогодишно.
Медът удължава живота, в частност активната част от живота. Той ще попълни недостига от нужните на тялото вещества - витамините, минералите, органичните киселини, фитоницидите и много други биологични вещества, нужни на тялото, ще бъдат в баланс, ако редовно се консумира мед.
Захранването на тялото с необходимите му вещества води до нормализиране на обмяната, повишаване на устойчивостта срещу всякакви вредни и опасни за здравето микроорганизми, вируси и бактерии. Така тялото ще се запази физически и умствено здраво и силно.
Медът е готова храна, която се усвоява напълно от тялото, включва се веднага във всички жизнени процеси и ги засилва.
Той не изисква обработка от храносмилателната система, с което да я затрудни, а точно обратното - подпомага храносмилането и засилва метаболитните процеси.
Медът унищожава патогенната флора и паразитите в чревния тракт, повишава нивата на хемоглобина, спира пристъпите на повръщане и лекува запека.
Друго ценно качество на меда е, че убива всички вредни едноклетъчни в тялото на човека.
Значение на меда
Лечебно, профилактично вещество и истинска пълноценна храна - това медът за тялото на човека. Той помага да съхраним здравето, младостта, енергията, работоспособността и ведрото си настроение.
За дълъг и активен живот ни е необходима пълноценна и проста, натурална храна. Идеалното предложение е медът. Той е жив, естествен, необработен хранителен продукт, който трябва да бъде поставен в основата на менюто ни. За това добавяйте го по-често, не само към полезни чайове, но и към любимите си храни. С него може да гарнирате пухкави палачинки, катмички, домашни гофрети. Бихте казали още, че тиганичките и любимите ни мекички не са същите без медец.
Коментари