Неотдавна ЕС даде разрешение за използване на щурци като хранителен продукт. Това предизвика големи вълнения навсякъде в съюза. Опцията да се ядат насекоми, се оказа голямо предизвикателство пред кулинарните предпочитания на Стария континент.
Всъщност вълненията около присъствието на насекомите в храната се оказват малко закъснели, тъй като отдавна съществува естествен хранителен оцветител, отбелязван на етикетите като Е120 и познат като истински кармин.
Представяне на кармин
Истинският кармин се добива от кохинеална листна въшка, след изсушаване и смилане на женските екземпляри. Те придават яркия червен цвят на багрилото.
За тези, които не искат да консумират нищо от животински произход, съществува синтетичен вариант на кармина под номер Е124, който се добива от червеното цвекло.
Не само храните ни съдържат кармин в две вариации. Тази добавка се съдържа и в козметичните продукти, както и в медикаментите, а също и в бита, по-точно като оцветител в платовете.
Истинският кармин е единственият оцветител от животински произход, разрешен от Европейската агенция по безопасност на храните, което се дава само на тези вещества, за които е доказано, че са безвредни за здравето.
Този оцветител е по-скъп от останалите, защото добивът му е много трудоемък, но се прави заради пурпурно червения си цвят, който е особено примамлив.
Веществото е отдавна известно на хората. Преди около 1500 години според различни източници то е било използвано от индийците за боядисване на платове и прежди, а в древна Армения с кармин пишели върху пергамент.
Названия на кармин
Тази добавка има наистина много названия. Може да се срещне като:
- Е120;
- Кохин;
- Карминова киселина;
- Кармин;
- Cochineal;
- Carminic Acid.
Няма значение дали се среща като кармин, карминова киселина или кохинил, става въпрос за едно и също вещество с червен цвят. Точният оттенък на цвета зависи от киселинността на състава. В киселинна среда карминът оцветява в оранжево, в неутрална - в червено, а в алкална - пурпурно.
Дефиниране на кармин
Кармин е името на цветния пигмент, получен от насекоми, по-точно кохинеални листни въшки, живеещи върху род кактуси. Насекомото обитава тропическа Южна и Централна Америка и произвежда този пигмент като възпиращ фактор срещу други насекоми.
Пигментът се добива от тялото или яйцата на насекомото. Използва се и като органичен репелент за мравки. Трябва да се знае, че кармин е името на пигмента, истинският цвят е карминова киселина.
Приложен в храната дава от розов до лилав оттенък. Използва се в месни продукти, напитки, конфитюри, сиропи, дъвки, консерви, сладолед и много други.
Особености на получаването на кармин
Начинът на производство на кармина е леко шокиращ за някои хора, тъй като понякога трудно се приема, че сушени насекоми могат да дадат това вещество.
Насекомото, което се явява суровина на производството на кармин, се среща в Мексико, САЩ и някои други места. Насекомото се храни с кактуси и това става като кохинила забива хоботчето си в тях и смуче сока на растението. Веднъж установило се на някое растение насекомото, не го сменя, а се прилепва към него като паразит.
Първата стъпка за производство на кармин е обирането на насекомите от работници.
Технология на производство на кармин
Кохинилите с научно название Dactyloplus coccus или Coccus cactus са избрали за свой дом южните части на планетата. Перу, Южна и Централна Америка, Турция, Канарските острови, Мексико, Иран и Армения са местообитанията им, където се намират най-често.
Когато настъпи периодът на сексуалната им активност, женските придобиват ярко червен цвят на корема си заради натрупаната карминова киселина, която тялото им произвежда. Това е времето, когато насекомите се събират, изсушават, почистват и смачкват. Яйцата и коремчетата на бръмбарчето се явяват суровината за кармина. Получава се прах, който се поставя в течен разтвор на натриев карбонат и се оставя за известно време. Получава се карминова киселина, която след това се превръща в екстракт от кохенил.
Тъй като тези насекоми са не повече от 1 сантиметър дълги, за да се съберат всички необходими бройки, се налага да се използва трудът на много работници. Това оскъпява продукта.
Към полученото вещество се добавя калций, което придава на карминовата киселина лилав оттенък. Какво ще бъде качеството на продукта зависи от факторите на околната среда по времето на производството му. За да се получи ярък цвят, е нужно да има интензивно слънчево греене.
Особености на кармина
Полученият кармин е един от малкото естествени водноразтворими оцветители, които не се разграждат във времето. Освен това карминът е най-лекият, топлоустойчив и устойчив на окисляване естествен оцветител и е по-стабилен от някои синтетични оцветители за храни.
Кохинилът не е токсичен, както много хора смятат. Няма данни да има канцерогенен ефект. Трябва да се знае обаче, че това багрилно вещество може да предизвика анафилактичен шок при някои изолирани случаи заради останали примеси в препарата, а не заради карминовата киселина.
Употреба на кармина
Най-важната употреба на това багрило е в хранително-вкусовата индустрия като оцветител в различни типове продукти и това е станало най-известното от всички приложения поради множеството възражения срещу употребата му като се започне с внушенията за канцерогенен и алергичен ефект и се мине през възраженията на веганите срещу животинските продукти, до виждането, че това е продукт, който има място само в бита, а използването му в хранителната индустрия е опасно и трябва да бъде забранено.
Карминът в козметиката
Покрай дебатите за приложението на кармина в храните, се отдава по-малко значение на ролята му в козметиката. Карминът всъщност е изключително често използвана съставка в гримове и други продукти и с годините се е утвърдил като неименна добавка на цвят за червила, сенки за очи, руж и балсам за устни. Може да се срещне също в шампоаните, кремовете, сапуните. Той подобрява също устойчивостта и интензитета на нюанса на грима и е подходяща основа за постигане на по-студена гама на лилаво и розово, без да има нужда от синтетични багрила.
При използването в козметиката обаче е нужно да се предупреждава за възможност от алергии при използване в близост до очите, както и от поява на дерматит по бузите. Обикновено това се получава при нарушения в технологичния процес при производството на кармина, добавен в козметичния продукт.
Карминът в бита и медицината
Този оцветител е може да най-известното багрило при производство на прежди и тъкани, в занаятчийското производство. Може да се намери също в боите за рисуване, най-често в лилавия, оранжевия и червения цвят.
Във фармакологията карминът намира приложение при производството на лекарства. В микробиологията с него се пигментират клетки, което помага при тяхното изследване.
Карминът е безвредно, устойчиво багрило, което е получило разрешение да бъде използвано в продукти за консумация и употреба от хората и е доказало в практиката, че не представлява опасност за човешкото здраве.
