Тиквите са многогодишни растения от семейство Cucurbitaceae. Тя като продукт в храненето се е използвала още от далечното минало. Археологическите проучвания показват, че тиквата се е хапвала още преди 3000 години, а може би и 5000 години. Тиквените семки са открити в гробниците на перуанските индианци, а жителите на Древна Гърция и Рим в изсушена тиква съхранявали различни течности.
Диви тикви са били открити в Северна Африка и се предполага, че в района е виреела тиква, откъдето и се е разпространила по цял свят. Тиквата е с груби, космати и големи листа, а по време на цъфтеж е покрита с едри цветове от жълти, до оранжеви. Плодът е доста голям /2-9 кг/, а по някога достига и гигантски размери.
В Европа тиквата е пренесена от Мексико в средата на 16 в. с помощта на испанските мореплаватели. В Америка първите заселници са използвали тиквата, като са отрязвали капаче, издълбавали са и отстранявали семките, след това я пълнели с мляко, мед и подправки и са я печели в гореща пепел. Индианците пекли тиквени филийки на огън.
Тиквата е с изключително ценни хранителни вещества, диетични и вкусови качества. Има толкова разнообразни начини за нейното приготвяне, с което никой друг зеленчук не може да се похвали. Сред зеленчуците тиквата е шампион по съдържание на желязо, мед и флуор, съдържа калий, калций, манган, цинк, кобалт, силиций. Богата е на пектин, захари, витамини С, Е, витамини от група В, каротин.
Със своето съдържанието на каротин тя е по-богата дори от морковите. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея. Освен това тиквата е богата на хранителни влакна, които лесно се усвояват от организма. И накрая - тиквата е нискокалорична.
По хранителна стойност тя се изравнява с картофите. В месото на зрелите плодове от най-добрите сортове тикви се съдържат до 10 на сто захари и до 91 на сто вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват.
По-голямото съдържание на калиеви соли прави тиквата много подходяща храна за усилване на диурезата при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания, съпроводени с отоци.
Поради незначителната киселинност и нежната целулоза тя е подходящ продукт при заболявания на стомашно-чревния тракт и има леко слабително действие. Голямото количество пектин в тиквата оказва много благоприятно влияние при възпаление на дебелото черво. Тъй като пектинът спомага още и за изхвърлянето на холестерина от организма, тиквата е много полезна при атеросклероза.
Благодарение на високото съдържание на калий тиквата подобрява сърцето, укрепва кръвоносните съдове и облекчава подуването. Поради ниската си калоричност тя е подходяща за хора с наднормено тегло. Те могат да приемат дневно по 500 г варена или 300 г печена тиква.
Тиквата е много полезна за хора, които страдат от анемия просто защото тиквата съдържа всички минерали, които участват при създаването на кръвта, а това са желязото, кобалтът, медта и цинкът.
Добре е да се знае и че тиквата съдържа соли на цинк, а това означава, че увеличава потентността при мъжете. В Индия тиквата я ценят заради голямото количество на витамин Е, твърдейки, че забавя стареенето.
Лесната усвояемост на тиквата я прави особено полезна за възстановяване след прекарана болест и при хора в напреднала възраст.
Народната медицина препоръчва при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката в продължение на месец и половина да се изпива сутрин и вечер на гладно по 1 чаена чаша прясно изцеден сок от сурова тиква.
При безсъние и неспокоен сън като успокояващо средство вечер преди лягане да се изпива чаша тиквена отвара с мед.
Кашичка от настъргана тиква помага при някои екземи и изгаряния.
А през есенно-зимния сезон, когато пресните плодове и зеленчуци са ограничени, тиквата ще разнообрази чудесно нашата трапеза, тъй като от нея се приготвят:
- вкусни ястия с тиква;
- печена тиква;
- пълнена тиква;
Сок от тиква за болен стомах
В кухината на изчистена от семките тиква се поставя захар. Тиквата се покрива с отрязаната част и се замазва с тесто за херметизиране. Така престоява една седмица. След това се отваря и сокът се излива в стъклен съд. Съхранява се на студено място. Пие се по една чаена чаша три пъти дневно.
Народната медицина препоръчва този сок като укрепващо средство на целия организъм, особено на черния дроб и стомаха, за лечение на изтощени хора след дълги боледувания.
Тиквени семки против язва
Суровите или изсушени семки се обелват от твърдата обвивка и се счукват в хаван. 300 г семена се смесват с около 2 с.л. мед и се изяждат в продължение на 1 час.
Лечение на камъни в бъбреците
Около 300 г семе от тиква се смесва с 2 с.л. мед, 80 г изсушен магданоз, царевична коса, хвойна. Сместа се запарва с вряла вода и се оставя да престои едно денонощие. Пие се 3 пъти дневно по 1 к.ч. преди хранене.
Маска от варена тиква за суха кожа
2 супени лъжици варена тиква се смесва с една супена лъжица зехтин (може и друго растително масло). От сместа се нанася на лицето, оставя се да престои 20 минути, след това лицето се измива със студена вода.
Тиквата е страхотно тонизиращо средство за всякакъв вид кожа. За тази цел тиквата се рендосва на ситно, нанася върху кожата и се оставя на лицето около 15-20 минути, след което се измива с вода.
С тиква можете да приготвите също любимия си крем карамел.
Крем карамел от тиква
тиква – 1 кг
захар – 250 г
прясно мляко – 1 л
яйца – 7 бр.
ванилия – 1 бр.
Начин на приготвяне: Обелете тиквата и нарежете на кубчета. Сварете я в малко вода на тих огън, докато омекне.
Отцедете от водата, наредете в йенска тенджера сварените парченца, поръсете със захар и внимателно ги залейте с приготвената смес за крем карамела /яйцата, добре разбити със захарта, се смесват с предварително свареното и охладено прясно мляко и ванилията/.
Захлупете йенската тенджера с капака и печете във фурна, докато се сгъсти и зачерви.
Изпечения десерт охладете, нарежете на парченца и сервирайте в чинийка.
Тиквата може да се съхранява няколко месеца на хладно и тъмно.
Коментари