На всеки се е случвало – след като вече гладът е заситен и няма причина да искате да продължите с яденето, вие продължавате.
Просто не можете да се сдържите и се тъпчете с най-различни вкусотии, въпреки че сте наясно, че качвате килограми.
Според американски учени хормонът на глада предизвиква импулс, който ни кара да ядем дори когато не сме гладни. Просто хормонът на глада ни кара да продължаваме да дъвчем и не можем да намерим сили да му се противопоставим.
Точно това е причината понякога да слагаме в устата си най-различни храни, при положение че изобщо не сме гладни. За това няма никакви конкретни и логични причини.
Учените провели експерименти с мишки, за да разберат как се променят хранителните предпочитания при различни нива на хормона на глада – грелин.
Мишките, на които била завишена дозата грелин, предпочитали да стоят в помещение, където преди това ги хранели с мазни вкусотии.
Другите участнички в експеримента, които били с нормално ниво на хормона, не проявили предпочитания към другото помещение.
Учените смятат, че точно грелинът е накарал мишките да търсят мазната храна, тъй като в паметта им се е запечатало удоволствието от поглъщането й. И нямало значение, че стаята е празна, тъй като животните я асоциирали с вкусната храна.
Според изследователите мозъкът на човека реагира по същия начин. Остава само да разберат как точно мозъкът регулира нивата на хормона, което определя дали човек ще се тъпче и след като се е наял или ще спре още преди да се е издул до пръсване.
