Патица по пекински - ето още една от звездите из световния кулинарен атлас. Тя е синоним не само на китайската национална кухня, но и на източната култура като цяло. Знаменитият специалитет съществува от хилядолетия, а днес е признат като едно от върховите постижения на кулинарията.
Тя най-често може да се консумира в китайските ресторанти по света или да се купи готова от китайски търговци - неизменно потопена в гъст лепкав сос, с неподражаем вкус на глутамат, едновременно подсолена и подсладена, придружена от бял ориз.
Патицата по пекински е позната в Китай още от 14 век и е била оценена подобаващо най-напред от императорския двор. Всъщност вкусното ястие е било създадено именно за управляващата тогава династия Мин, а за негово родно място се смята Нанкин. Три века по-късно патицата се превръща в любимо ястие и на друга династия - Кин, която е живяла и управлявала от Пекин.
Нейните готвачи са променили начина на приготвяне на ястието и вместо в традиционната затворена фурна патицата вече се е готвела, окачена над пламъците. По това време специалитетът се е сервирал на три етапа - първо с хрупкавата кожа, после на тънки резени от топящо се месо и накрая - кокалите, полети с бульон, придаващ изтънченост на ястието.
През 1864 година ресторант Quanjude в Пекин, който е посветил кухнята си изцяло на това ястие, го популяризира за всички. В Южната част на Китай има много начини за приготвяне на патица, но всички те се доближават до класическата печена патица. В Пекин обаче е друго - именно оттам лакираната патица е добила своята известност.
Приготвянето на всяка китайска храна изглежда трудно и подвластно на множество тънкости, а с патицата по-китайски нещата изглеждат още по-сложни. Отгледана до около 3 килограма, тя трябва да бъде обработена изключително внимателно. Това включва първо леко отлепяне на кожата от месото – това се прави, за да може да стане по-хрупкава при печенето - след това тя се попарва, подсушава и покрива със слой от специален сироп, направен на основата на мед, преди да бъде изпечена. Именно в този момент се образува „лакът“, който дава и името на патицата, която в много райони, освен патица по пекински се нарича и лакирана патица. В този момент се получава и специфичният ѝ меден цвят, лъскавият ѝ външен вид и неповторимият ѝ вкус, идващ от подовите дръвчета, с които се пали фурната.
Всичко след това опира до обслужването и най-вече до рязането. Както Япония има своите майстори на сушито, така Китай има своите специалисти по патица по пекински. Един опитен шеф е способен да нареже лакираната патица на стотина тънки резени. В китайската традиция хрупкавата и ароматна кожа е първа грижа за готвачите.
Патицата се консумира увита в тънки пшеничени питки с лук, краставица и кафяв сос от сливи и черна соя.
