Зеленика

Зеленика

Зелениката /Prunus laurocerasus/ представлява вечнозелено храстче или дръвче. Растението е известно като лаврова череша, лавровишня, плъзниче и черничка. Зелениката има силно развита коренова система и стъбло, което достига до 2 м височина.

Листата на зелениката са вечнозелени, кожести, блестящи отгоре, матови отдолу. Цветовете на растението са бели, дребни, стоящи на къси дръжки, събрани по 20 – 30 в изправени гроздовидни съцветия, излизащи от пазвите на миналогодишните листа. Плодът е с една костилка, топчест, прилича на вишня.

Зелениката е разпространена в Мала Азия, Кавказ, Балканския полуостров и др. У нас се среща из сенчестите долове на бука, по северните склонове на Средна Стара планина, от Етрополския до Котелнския Балкан (докъм 1400 м надморска височина), в Странджа (докъм 200 м надморска височина), както и в селата Граматиково, Бродилово, Българи и др. Зелениката се култивира широко из парковете.

Видове зеленика

Най-широко разпространеният вид за направа на жив плет е Лечебната зеленика (Laurocerasus officinalis, Prunus laurocerasus). Без подрязване тя може да достигне до 4.5 м височина, но най-често тя се подстригва, за да се оформи широка жива ограда, тъй като освен на височина храстът се разраства и до 2 м на ширина. По-рядко се отглежда и Лузитанската зеленика (L. lusitanica, Prunus lusitanica), чиито листа са по-дребни, а дръжките им са червенеещи. Цъфти през юни с ароматни цветове, които по-късно се заменят от лилави плодове.

Съдържание на зелениката

В съдържанието на билката се включват цианогенните глюкозиди амигдалин, прулауразин и неговият стериоизомер пруназин, които при ензимно разпадане отделят синилна киселина. Зелениката съдържа още до 0.5 % етерично масло, дъбилни вещества, тлъсто масло и восъци. В семената на билката са открити глюкозиди, тлъсто и етерично масло. Кората съдържа до 11 % дъбилни вещества.

Събиране и съхранение на зеленика

Зелениката цъфти от април до юли. От растението се берат само свежите листа /Folia Laurocerasi/, като юни и юли са най–подходящите месеци за бране. Избират се здрави, ненаядени от насекоми листа, запазили зеления си цвят. Подбраният материал се събира в кошове, чували с рядка тъкан и др. От значение е да не се запарва билката по време на бране.

Отглеждане на зеленика

Както вече стана дума, зелениката е подходяща за засаждане на живи плетове. Короната и листата ѝ са красиви и ефектни. Тя е приспособимо растение, но въпреки това трябва да се следват някои основни правила при засаждането и отглеждането ѝ. Най – добре растението се развива на завет, на полусенчести или изцяло сенчести места. Пряката слънчева светлина уврежда листата на зелениката, а силното течение през зимните месеци може да причини измръзването ѝ.

Препоръчително е почвата на засаждане да е карбонатна, дълбока, влажна и богата на хранителни вещества, за да се развива растението безпроблемно. Зелениката се размножава чрез семена, които се събират след узряването.

Засажда се шахматно в два реда. След засаждането храстчетата се поливат добре и се подрязват на ниска височина.

По този начин се подпомага сгъстяването на плета. В последствие дръвчето трябва да се подрязва редовно, за да се оформи. Необходимо е да се тори поне веднъж в месеца с минерални торове, за да се подхранва почвата. Зелениката освен за живи плетове, се използва и за единични групови засаждания. Тя може да се види в много български паркове.

Ползи от зелениката

Растението се употребява за получаване на лавровишнева вода Aqua Laurocerasi, съдържаща 1% циановодород. Също така зелениката се употребява за приготвяне на болкоуспокояващи лекарствени средства. Болкоуспокояващото действие се дължи на съдържанието на амигдалин. При неговото разлагане в червата се отделя силна киселина, която действа анистезиращо.

Билката действа благоприятно при болки в стомаха, червата, жлъчни кризи, бъбречни колики, болезнена менструация, хемороиди, гнойни рани. Помага при коремни болки (бъбречни, жлъчни, язвена болест, колит), при суха, дразнеща кашлица, болезнена менструация и др. Препоръчва се още при безсъние, тъй като има сънотворно действие.

Растение Зеленика

Съществуват сведения, че извлек от листата на зеленика може да се използва външно против косопад. Същото средство възстановява кожа, засегната от циреи. Студен извлек от свежи листа на зеленика се е използвал още при астма и при възпаление на очите.

Зелениката се ползва и за подобряване вкуса на някои лекарства. От разлагането на бензалдехидцианохидрина се получава свободен бензалдехид, който е с приятна миризма и се използва за ароматизиране в сладкарската и сапунената промишленост.

В миналото листата и кората на зелениката са служели за щавене на кожи. Народната ветеринарна медицина пък е използвала дрогата за лечение на шап по добитъка.

Народна медицина със зеленика

Руската народна медицина препоръчва кашата от плодове на зеленика при стомашно- чревни разстройство и безсъние. Сместа се приготвя, като 200 г от плодовете се почистят от костилките, смачкат се с лъжица и се разбъркат с малко захар. От кашата се приема по една чаена лъжичка три пъти на ден след хранене.

При спастични болки в корема и червата се приготвя отвара от 2 с.л. нарязани листа на зеленика, залети с 500 мл вряла вода. Запарката се оставя да престои 15 минути и се прецежда. Приемат се по 2-3 с.л.

От главоболието пък можете да се отървете, като стриете плодовете на зеленика и приемате от сместа по 1 ч.л. заедно с малко прясно мляко.

Вреди от зелениката

Бъде внимателни при употреба на зеленика и в никакъв случай не прилагайте билката без лекарско предписание. При погрешно приготвени (в домашни условия) препарати или при предозиране със зеленика настъпва отравяне.

Токсичното действие на дрогата се дължи на съдържащия се в листата гликозид амигдалин, от който при разпадането му в организма се образува циановодородна киселина. Тя е силна отрова на тъканното дишане, пречи на оползотворяването на кислорода.

Отравянето с дрогата се отличава със задух, главоболие, гадене, повръщане, болки в корема. Кожата и лигавиците са силно зачервени. При тежки случаи, настъпват гърчове, загуба на съзнание и дори смърт.

Лечението включва предизвикване на повръщане, промивка на стомаха с разтвор на калиев хиперманганат, с разтвор на животински въглен, солево очистително, изкуствено дишане. Като противоотрова се препоръчва вдишване на амилов нитрит (4–5 капки на кърпичка).

Рейтинг

5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес