Леврудата, на която другото наименование е див чесън, е едно от първите растения, които се показват, когато пролетта настъпи.
Наименованието "левруда" се използва по-често в Североизточна България. Това е така, защото много често леврудата се бърка със самардалата, която е див лук. Както знаем, левурдата на вкус е същата като зеления чесън, но по външен вид изобщо не личи, че това е чесън.
Леврудата, както споменахме по-горе, е първото растение, което никне, след като пролетта настъпи. Важно е да се отбележи, че тя расте в широколистни гори, където е валял сняг и където не прониква много слънчева светлина.
Леврудата е едно от растенията в България, което може да покрие цели площи земя. Това е добре за мечките, които живеят в гората и които ги хапват с удоволствие, след като се събудят от зимен сън.
Има няколко важни неща, с които трябва да се внимава, когато тръгнете да берете див чесън. От него се берат само листата, преди самото растение да е цъфнало. Това е така, защото след като цъфне, всички полезни вещества отиват в цветовете на растението. Никога не изтръгвайте коренищата на левурдата!
Съществува легенда от далечна Германия, която гласи, че растението трябва да се бере преди нощта на 30.04 срещу 01.05. Това е така, защото германците вярвали, че в посочените дати вещици взимат цялата енергия и полезни вещества от леврудата.
Дивият чесън може да бъде използван както за подправка, за салата, така и за лекарство. Може много да помогне при грип, настинка, да подсили имунната система и да дезинфекцира. В дивият чесън има много витамини.
В тази статия обаче ще си говорим за това
Как може да си изсушим левурда в домашни условия
Има разлика в това дали сте я купили, отглеждате в саксия или сте я брали в гората. Леврудата, която сте брали в гората, крие риск, дори и малък, от замърсяване с патогени на така наречената лисича тения. Това означава, че след като сте брали левурда от някоя поляна, трябва много внимателно и старателно да я измиете, особено ако ще я ползвате за ястия, които няма да минават през термична обработка.
Когато ще замразявате или изсушавате левурда обаче, е необходимо просто да минете листата с влажна кърпа. Трябва да знаете, че при сушене левурдата губи част от специфичния си аромат на чесън. Може да изсушите див чесън по два начина - във въздуха или във фурната. Във фурната просто трябва да поставите хартия за печене върху тава и да наредите листата див чесън.
А може да завържете на малки букетчета и да ги окачите на добре проветрени места и трябва няколко пъти да ги изтръскате. Ако не го направите, някои листа могат да останат мокри и това може да доведе до плесенясване и нагниване.
Както казахме, може да си изсушите див чесън и във фурната, като нейната температура не трябва да превишава 50- 60 °C. Процесът на сушене във фурната трае няколко часа. Препоръчваме по време на сушене във фурната да държите вратата ѝ леко отворена с дървена лъжица, за да може влагата, която се съдържа в стеблата да излезе по-лесно.
Когато изсушите леврудата, може да я натрошите на малки парчета с помощта на ръцете си или може да ползвате точилка. След което ги поставете в бурканче с херметическо затваряне. Така може да имате на разположение див чесън за няколко месеца, без да се е загубил много от ароматът му.
Освен да го изсушите или замразите, за да имате по-дълго време див чесън, може да си направите масло или песто от левурда. Маслото от див чесън е като зехтин, който има аромат на чесън, и може да го съхранявате минимум една година на стайна температура. Маслото и пестото от левруда могат да издържат в хладилник няколко седмици или повече, ако преди това са били замразени. Ако си съберете пъпки от от див чесън, може да си ги мариновате с оцет като каперси.
Вижте страхотните ни предложения за полезни салати с левурда и всички рецепти с левурда.
