Манатарката има не един, а няколко двойника. Първият двойник е дяволската гъба. Плодовото ѝ месо е много твърдо, а когато се разчупи става синьо. При продължителен престой, след като е откъсната гъбата, месото става черно. Гъбата е много силно отровна, а симптомите на отравяне се появяват много бързо след консумация.
Следващият двойник е красивата манатарка. Среща се в широколистни гори. Този двойник не е отровен, но не става за ядене, защото има много горчив вкус.
Следващият двойник на манатарката е огнената манатарка. Кожицата на шапката ѝ варира от тъмнокафяв до тъмносиво-кафяв и кафеникаво жълт цвят. Това е неядлива гъба, която в комбинация с алкохол може да причини отравяния.
Последният двойник е червеностъблената манатарка. Кожицата ѝ е с кафяво-червен цвят, а при пипане е много мека - като кадифе. Този двойник е ядлив.
