Как да различим отровния двойник на сърнелата?

Сърнелите са изключително вкусни ядливи гъби. Те са разпространени из цялата страна, берат се от мнозина. Опитните гъбари предпочитат сравнително младите сърнели, при които месото е ароматно и крехко, защото при по-зрелите сърнели то става твърдо и губи аромата си.

Неопитните гъбари и любителите обаче на бива да събират сърнели, защото противно на разпространеното схващане, че сърнелите нямат отровен двойник, те имат – и то четири.

Напълно е възможно да объркате младите сърнели с отровна мухоморка, което може да ви коства живота.

Друг двойник на сърнелата е Червеникавата сърнела (Macrolepiota rhacodes). Тя е едролюспеста и с по-малки размери от ядливата сърнела. Расте на сенчести места, има силен аромат и много хора са чувствителни към нея, затова нейната консумация не се препоръчва.

Елегантната сърнела външно наподобява обикновената, но има по-малко люспи и не е подходяща за ядене. Друга гъба, която може да бъде объркана с ядливата сърнела е Macrolepiota konradii, която е малко позната. Има шапка, покрита с накъсана голяма люспа със звездовидна форма. Двуслойно пръстенче, като при ядливата, но с много слаб рисунък.

По пасищата се среща полската сърнела (Macrolepiota excoriata), която е доста по-малка от обикновената. Та не е подходяща за ядене. С много съмнение трябва да подхождате и към сърнелките (Lepiota spp), които приличат на обикновената сърнела, но са по-дребни, а някои от тях и силно отровни.

При бране на сърнела избягвайте да събирате гъби, които са с диаметър под 5 см и височина под 10 см. Не слагайте в кошницата и на трапезата си гъби, които растат поединично, слаби и хилави гъби или с нетипична и обърната наобратно шарка. Иначе рискувате маринованите сърнели, с които замезвате, да се окажат последното ядене в живота ви.

Виж също как се готвят сърнели или опитай тези панирани сърнели или сърнелите с ориз.