Дюлята е един от най-късните плодове, които идват на трапезата ни, когато дори късните летни плодове вече са на изчерпване. Въпреки че е изключително полезна и лековита, напоследък тя е доста пренебрегвана заради леко стипчивия ѝ вкус.
Именно в нейния стипчив вкус се крие причината за високата ѝ полезност. Той се обуславя от дъбилните вещества и в частност от танините, на които дюлята е изключително богата.
Те даряват плода с уникални антисептични свойства и правят от дюлята чудесно природно средства за борба с дихателните инфекции и възпаления на дихателинте пътища, на носоглътката и дори възпаления на стомашно-чревния тракт, бъбреците и пикочните пътища.
У нас е прието дюлята да се консумира след тремична обработка, която по правило раззушава значителните количества витамин C, съдържащи се в нея. Най-полезна е дюлята в суров вид.
можем да консумираме сурова дюля под формата на прясноизцеден сок от дюля, който да смесим със сок от ябълки или от други плодове, като по този начин неутрализираме стипчивия ѝ вкус.
Може да приготвим и плодова салата от настъргани дюля и ябълка с канела и ванилия. Или трябва да се запасим с търпение и да оставим плодът да лагерува 2-3 месеца при температура 6-8 градуса и влажност 90-92 процента, което ще доведе до съществено редуциране на стипчивостта.
Най-полезната част на дюлята обаче са нейните семена, които ние по правило изхвърляме. Те са богати на лаетрил, витамин В17 или амигдалин, като за амигдалина има сигурни доказателства, че унищожава раковите клетки.
