Праз

Праз

Праз-лукът или т.нар. праз е член на семейството на лука, но ароматът му е много по-пречистен, фин и сладък в сравнение с този на обикновения лук. Произхождащ от Средиземноморския регион и Азия, празът се култивира в продължение на повече от 3000 години и отдавна е популярен и в Европа.

Европейските готвачи иронично наричат праза „аспержите на бедняците”. Аспержите всъщност са далечна роднина на празa и са от същото растително семейство Лилии.

Дивият праз е различна разновидност на праз-лука. Той е много по-малък по размер, близък до дребните видове арпаджик или младите шалоти. За разлика от обикновения лук, дивият празима много силен аромат и вкус.

История на праз

Празът е бил ценен още във времената на древните египтяни, гърци и римляни, които разнесли вкуса му из цяла Европа. В Египет, когато фараонът Хеопс е искал да засвидетелства своята благодарност подарявал различни дарове, сред които 100 връзка праз. Празът е присъствал и в даровете, поднасяни на боговете на сенките и съня.

Той е един от символите на Уелс, където всяка година в деня на Свети Дейвид хората закичват шапките си с него. Легендата гласи как този светец е заповядал на уелските войници да закичат шлемовете си с него, за да се отличават от врага в битка със саксонците. Най-вероятно растението се е появило в България още преди турското робство, защото на някои стенописи се вижда зеленчук, който много наподобява праза.

Състав на праз

Празът е добър източник на диетични фибри, както и на фолиева киселина, калций, калий и витамин C. Богат е на витамин В1, В6, мед, магнезий, в него липсват всякакви мазнини. Съдържа повече белтъчини, отколкото има в лука, а в състава на неговите етерична масла влиза сярата. Съдържа още захар, каротин, фосфор и желязо.

Летен праз

Видове праз

Празът се разделя на две основни групи, в зависимост от сезона и дължината на стъблото:

Зимен праз - расте от ноември до април и има плътни и големи глави. Спада към т.нар. европейска група, която се отглежда широко в страните от Северна, Западна и Средна Европа. Зимният праз е много студоустойчив.

Летен праз - расте от май до юни. Той е фин и крехък, притежава много по-слаба студоустойчивост и съхраняемост. Най-често летните сортове праз са по-дребни от зимните.

Избор и съхранение на праз

Празът е на разположение целогодишно на повечето пазари, но пиковият му сезон е от септември до края на април. Празът обикновено се продава на връзки. При закупуването му е необходимо да се избира този, който се предлага непакетиран, а също така корените и тъмно зелените му листа да не са отрязани, тъй като това е предпоставка за по-дълъг срок на годност.

Опакованият в найлоново фолио праз е изложен на по-голям риск от загниване. Когато се избира праз, също трябва да се следи той да е с чиста, бяла луковица, най-малко с два, три инча бяла част и твърди, стегнати, тъмнозелени върхове. Необходимо е също да се избира по-младия праз, защото той притежава по-деликатен аромат и консистенция. По-удачно е да се избира по-тънкият праз, с цилиндрична форма, а не този, който е голям и подут.

Необходимо е да се избягва този праз, който има семена, тъй като те са предпоставка за това, че вътрешността му ще е по-твърда и неприятна на вкус.

Празът излъчва аромат, който може да бъде поет от други хранителни продукти в хладилника, поради това съхранението му преди готвене е по-удачно да стане като се опакова в найлоново фолио, което ще задържи миризмата и влагата. Също така празът не бива да се мие или нарязва преди съхранение.

В зависимост от това колко пресен е праза, след закупуване освен в хладилник, той може да се съхранява и на други тъмни и прохладни места от пет дни до две седмици. Сготвеният праз също се съхранява в хладилник, трябва да бъде покрит и използването му ще е възможно в рамките на един до два дни. Не е подходящо празът да се съхранява чрез замразяване или консервиране.

Крем супа от праз

Готвене на праз

Вкусът на праза се счита за по-изтънчен от този на обикновения лук. Празът е основна съставка на известната френска супа вишисоаз. Това е един от видовете лук, които се използват в почти всички ястия с пресни зеленчуци, тъй като практически е наличен през цялата година.

Използва се суров в салати, а в българската кухня намира широко приложение като плънка в баници, някои видове лучник и зелник, кебапи и различни зимни салати. Празът се съчетава добре с лук, ориз, месo и сирене.

Ползи от праз

По-лесно преработващ се от организма в сравнение с обикновения лук, празът има слабително, антисептично, диуретично и антиартритно свойство. Твърди се, че празът е изключително мощен антиоксидант, който се бори успешно със свободните радикали.

Специалистите препоръчват да се консумира праз като превантивна мярка срещу рак на стомаха. Празът разрежда кръвта, предпазвайки от образуването на съсиреци. Изключително подходящ е за състояния като диабет, хроничен бронхит, инфекции и атеросклероза.

Ползите от консумацията на праз съвсем не свършват до тук. Той укрепва съпротивителните сили на тялото; поддържа водния баланс; прави кожата по-гладка и здрава; подпомага мускулната дейност; помага за по-бързото зарастване на рани.

Вреди от праз

Празът не бива да се консумира при патологични състояния на бъбреците, не се препоръчва и на хора, които страдат от гастрит и язва. За да се убие острият вкус на зеленчука може предварително да се бланшира във вряща подсолена вода.

4.3
Общо 4 гласували
5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати