Глюкозата е монозахарид от групата на въглехидратите, който се разтваря във вода и има сладък вкус. Сладкият си вкус глюкозата дължи на 5 хидроксилни групи.
Освен сладко веществото е безцветно и кристално. Характерен за него е и процесът на ферментация, в резултат на който органичните вещества се разпадат на по-прости съединения под действието на различни ферменти ензими.
История на глюкозата
Глюкозата, преди да бъде известна като монозахаридът C6H12O6, е ползвала наименованието гроздова захар. За първи път за нея се споменава в мавритански писания от 1100 година.
През 1747 година немският фармацевт Андреас Маграфт я изолира от захарното цвекло. Той обаче назовава веществото захар. Името глюкоза се появява през 1838 година, като го дава френският химик Жан Батист Андре Дюма, използвайки гръцката дума гликос, която означава сладко.
Характеристики на глюкозата
При нагряване глюкозата постепенно се стопява, а ако температурата е прекалено висока, първо се карамелизира и накрая може напълно да се овъгли.
Под въздействието на ензима цимаза при глюкозата протича спиртна ферментация. Други ензими от процеса на ферментация я карат да образува млечна киселина, ацетон и други.
В човешкия организъм глюкозата се окислява до въглероден диоксид и вода, които отделят нужната на тялото температура.
Производство на глюкозата
Глюкозата може да се произвежда по два метода – естествено и промишлено. В естествен вид монозахаридът може да се синтезира от растенията и животните благодарение на фотосинтезата и процесът, познат като гликогенеза.
Промишлено глюкозата се произвежда чрез ензимна хидролиза, извлечен от нишестето в царевицата, ориза, пшеницата, картофите и маниоката. Процесът се осъществява в 2 основни фази – втечняване на нишестето и озахаряване.
Първият етап продължава между един и два часа, като нишестето се втечнява при температура от 110 градуса по Целзий. Тази топлинна обработка увеличава разтворимостта на нишестето във вода, но деактивира ензима, което налага неговото добавяне след всяко ново загряване.
При озахаряването към нишестето се добавя ензима глюкоамилаза, получен от гъбата Aspergillus niger, при температура от 60 °C. След този процес глюкозата се образува до 4 дни.
Източници на глюкоза
В естествен вид глюкозата се намира в много плодове, зеленчуци, билки и подправки. Най-високи количества от нея са в гроздето. Глюкоза има в ягодите, кайсиите, черешите, бананите и сушените плодове като сини сливи, смокини.
Сред зеленчуците глюкозата може да бъде открита в лука, гъбите, репичките, броколи, артишок и спанак.
Добър източник на глюкоза са и някои зърнени храни – лимец, елда и царевично брашно. В меда също има големи количества глюкоза.
Сред билките и подправките тя се намира в балсамовия оцет, горчицата, чесъна и женското биле.
Позли от глюкозата
Глюкозата е важен източник на енергия в тялото. Тя гарантира нормалното функциониране на организма по време на интензивно физическо, емоционално или психическо натоварване.
Консумацията ѝ осигурява и бърза реакция на мозъка при спешни случаи. Използването на глюкоза като енергиен източник в клетките става чрез метаболитния път на глюкозата.
Без достатъчно глюкоза човешкото тяло не може да функционира правилно. Затова, ако се понижи рязко нивото на глюкозата, мисленето се замъглява, но ритъмът на дишане не се променя.
Когато количеството глюкоза, съдържаща се във въглехидратите, спадне, започваме да губим способността си да контролираме желанието си за храна, а апетитът ни се увеличава.
Глюкозата постъпва в клетките с помощта на хормона инсулин, който нервните клетки разграждат. Без глюкоза мозъчните клетки силно се увреждат, като това може да причини хиперглекимична кома.
Приемът на глюкоза съдейства при чернодробни заболявания и отравяния, като неутрализира токсичните вещества. Освен това се прилага и при лечение на сърдечно-съдовата, нервната система и стомашно-чревния тракт.
Вреда от глюкозата
Глюкозата вреди на организма само ако се приема в по-големи от допустимите количества. Сред негативните последствия за организма са инсулт, повишено кръвно налягане, Алцхаймер и захарен диабет.
Захарният диабет от 1 и 2 тип се предизвиква от прекалено високите стойности на глюкоза в кръвта, които са повишили нивата на кръвната захар, а оттам повишават и нивата на кръвното нялягане.
По-високите нива на кръвна захар блокират кръвотока, като запушват артериите, причинявайки инсулт.
Нарушената регулация на глюкоза в кръвта засяга паметта, разрушавайки мозъчни клетки, като предизвиква необратимо болестта на Алцхаймер.
Прием на глюкоза
Препоръчителният прием е между 40 и 50 грама дневно, като в 1 грам глюкоза се съдържат 4 калории. За хората, които спортуват, е препоръчително да приемат по-голямата част от дозата след тренировка.
Контролът на глюкозата в кръвта се следи с т.нар. гликемичен индекс, който се измерва на базата 100.
Коментари