Тялото на възрастен човек съдържа приблизително 100 г натрий (Na), като около 40–45% от него се намира в костната тъкан. Натрият е основният катион на извънклетъчната течност, която съдържа около 50% от него, а концентрацията му в клетката е много по-ниска.
Натрият регулира осмотичното налягане на извънклетъчните и вътреклетъчните течности, поддържа йонния баланс на вътрешната среда на тялото, задържа вода в тъканите и насърчава подуването на тъканните колоиди, участва в появата на нервен импулс и влияе върху функционалното състояние на сърдечносъдова система.
В клетките има механизъм, който осигурява екскрецията (отделянето) на Na+ йони и абсорбцията на K+ йони. В резултат на действието на така наречената калиево-натриева помпа се получава разлика от концентрациите на тези йони в клетъчната мембрана.
Натрият участва в провеждането на възбуждане в нервните и мускулните клетки, в образуването на алкален резерв от кръв и в транспорта на водородни йони. Натрият също е необходим за образуването на костна тъкан. Той има редица регулиращи ефекти: увеличаването на вътреклетъчната концентрация на натрия подобрява транспорта на глюкоза в клетката, транспортът на аминокиселини в клетките също е зависим от него.
Натриевите йони влизат в тялото с храна, тяхното усвояване се случва главно в тънките черва. Отстраняването на натрия от тялото се извършва главно с урината, малка част се отделя с потта, 2-3% с изпражненията. При здрави хора почти е невъзможно да се стигне до излишно натрупване на натрий в тялото. Натриевият баланс зависи главно от функцията на бъбреците, секрецията на алдостерон от надбъбречната кора, работата на централната ендокринната и нервна система и функционирането на стомашно-чревния тракт.
Концентрацията на натрия в кръвта, в сравнение с други електролити, се поддържа в много по-тясна граница. Поддържането на концентрацията на Na в кръвната плазма е резултат от комбинираното действие на много фактори: хипоталамуса, хипофизата и епифизата, надбъбречните жлези, бъбреците, предсърдната стена. Повишеното или намалено съдържание на Na в съдовете определя увеличаването на обема на циркулиращата кръв или изпускането на вода в междуклетъчното пространство (оток).
Дисбалансът на натрия в организма се разделя на две категории:
- хипернатриемия – излишък на натрий
- хипонатриемия – недостиг на натрий
И двете състояния на дисбаланс на натрия в организма имат неблагоприятни последствия върху човешкото тяло.
Основните прояви на хипернатриемия са:
- оток;
- подуване;
- повишено кръвно налягане;
При остра хипернатриемия:
- неврологични симптоми;
- гадене, повръщане;
- конвулсии;
- кома;
- нарушения на терморегулацията.
При хипонатриемия се появяват:
- главоболие;
- виене на свят;
- умора
- мускулни крампи.
- гадене, повръщане;
При тежка хипонатриемия:
- конвулсии;
- мозъчен оток;
- кома.
Причини за натриев дисбаланс
Натрупването на Na в кръвта може да бъде следствие както от намаляване на съдържанието на вода в организма, така и от излишък на натрий. Хипернатриемия се наблюдава при:
- ограничен прием на вода, дехидратация;
- увеличен прием на натрий с храна или лекарства;
- хормонална терапия (кортикостероиди, андрогени, естрогени, ACTH);
- нарушена бъбречна функция;
- продължително повръщане и диария без хидратация;
- състояние на силно изпотяване;
- хиперфункция на надбъбречната кора;
- някои ендокринни заболявания (болест на Иценко-Кушинг, синдром на Кушинг, липса на ADH или резистентност към него, нарушаване на процесите в мозъка на хипоталамусната област).
Хипонатриемията или недостигът на натрий се развива при различни състояния:
- недостатъчен (по-малко от 8-6 гр на ден) прием на натрий в организма поради гладуване или при безсолна диета;
- продължителна диария и/или повръщане;
- прекомерно изпотяване;
- използването на диуретици: повечето от тези лекарства активират екскрецията на Na с урината;
- обширни изгаряния;
- бъбречни заболявания, придружени от загуба на натрий;
- захарен диабет - наличието на кетоацидоза е придружено от повишена загуба на Na;
- хипотиреоидизъм;
- недостатъчност на надбъбречната кора;
- при застойна сърдечна недостатъчност поради намаляването на скоростта на кръвния поток през бъбреците;
- ендокринни заболявания (хипокортицизъм, нарушения на секрецията на вазопресин);
- цироза на черния дроб, чернодробна недостатъчност;
- наличие на илеостомия;
- първична надбъбречна недостатъчност (болест на Адисън) – тя е придружена от много ниска секреция на алдостерон, значително количество Na се екскретира с урината.
Кога трябва да изследваме натрия в кръвта?
- заболяване на бъбреците;
- захарен диабет;
- сърдечна недостатъчност;
- чернодробна недостатъчност;
- ендокринни нарушения;
- нарушения на храносмилателния тракт (диария, повръщане);
- използването на диуретици;
- признаци на дехидратация или подуване;
- безсолна диета
Регулирането на баланса на натрия в организма зависи от причините, които са го предизвикали. При наличие на провокиращи заболявания е важно тяхното своевременно и точно лечение. Лекарите могат да предпишат диуретици или други лекарства за изхвърляне на излишните течности или електролити от тялото. В такива случаи корекция на диетата, особено без консултация с лекар, е малко вероятно да помогне.
Ако липсата на натрий се дължи на повръщане, диария или прекомерно изпотяване, то е важно както да приемате течности, така и да си набавите необходимите електролити.
Ако липсва заболяване, то тогава трябва да се обърне внимание на диетата, консумацията на сол и хидратацията на тялото. Употребата на сол с храната трябва да е премерена – нито прекаленият прием, нито отказът от солта са полезни за човешкия организъм.
Коментари