Приготвянето на питки е едно от най-старите занимания в света. А насъщният се смята за един от най-древните продукти в човешката история. Първите сведения за приготвянето му датират от късната неолитна епоха. Вероятно първите приготвени плоски хлябове са били под формата на изпечена зърнена каша, приготвена от едросмляно зърно и вода.
В Древен Египет питките са се приготвяли в домовете на хората. Хлебопекарните са съществували само в двора на фараона и висшите му сановници, като за приготвянето му са работили само роби. Едва в разцвета на Римската империя, хлебопризводството става обществен занаят. В този период се появяват и първите обществени пекарни, които изхранват населението.
В средновековна Европа питката става основна храна, дори се използва като чиния. Едва през 15 век започват да се изработват дървени чинии и хлебните почти не се използват. Някои култури обаче продължават да си служат с питките, вместо прибори или посуда.
Питката е неразделна част от индийската кухня. Няма общоприети правила с кое ястие е подходящо да се съчетава. Важно е да се изяде веднага, след като се приготви и да не се съхранява. Смята се, че ако преседи повече от осем часа, става вредна.
Индийците приготвят питките си предимно от пшеница, но и от ориз, тапиока, нахут, царевица, просо и др. Индийският хляб не носи религиозна и ритуална стойност, той е делнична необходимост. Всеки район и всеки дом пазят и предават свои уникални рецепти.
В Индия парчета от хляба служат и като прибор, с който се загребват ястия от варива или месни хапки.
В Северна Индия хлебчетата Чапати се приготвят от пълнозърнесто пшенично брашно без закваска, вода, малко сол и гхи (пречистено масло) за намазване. Полученото тесто трябва да е меко, за да може да се разточи веднага след омесването.
Има вариант, в който може и да се остави покрито с кърпа или капак за половин час. Оформят се топки с еднаква големина, които се разточват до плоски питки с диаметър от десетина сантиметра и дебелина от няколко милиметра. Пекат се в загрят тиган, но без мазнина за около 10 до 30 секунди.
Ако предпочитате да си направите индийски хляб с мазнина, трябва да знаете, че е добре да намажете страната на хляба, която е обърната нагоре и предстои да се изпече. Приятните кафяви петънца се получават с помощта на лъжица, с която да натискате тестените кръгове, докато се пекат.
Фарината пък е популярен италиански плосък хляб от нахут и е особено популярен по крайбрежието между Ница и Пиза. Хрупкав, тънък като палачинка и изключително лесен за приготвяне, ухае на зехтин, розмарин и леблебия.
Тази питка е най-вкусна, когато е току що опечена, поръсен с черен пипер и морска сол и щедро гарниран с моцарела, козе сирене или бяло саламурено сирине полято с допълнителна доза зехтин и лют червен пипер, малко маслини. Поднася се като допълнение за всякакъв вид салати.
Арменската питка Матнакаш също е популярна. Името й означава „дърпан с пръсти”. Отличава се с интересна форма и златисто-кафяв цвят, който идва от намазването й с редкуция от подсладен чай.
Тортилата в Мексико пък е най-важната гарнитура към всичко и базова съставка към много ястия. Тази мексиканска питка се прави лесно и е много вкусна.
Ето една бърза рецепта за тортила питки
Ще са ви необходими:
200 грама бяло брашно, 200 грама царевично брашно, 1 чаена лъжичка сол, 3 супени лъжици краве масло и 3/4 чаена чаша вода.
Начин на приготвяне:
Пресейте царевичното и бялото брашно със солта и добавете разтопеното масло. Разбъркайте сместа, докато не се получат трохи. Малко по малко започнете да сипвате водата до получаването на гладка смес. Разделете я на части и разточете питки с диаметър близо 12 сантиметра.
Загрейте тиган, но без да слагате мазнина. Печете питките по 3 минути от едната и 2 минути от другата страна.
Коментари