Левцин е есенциална /незаменима/ аминокиселина, която носи редица ползи за здравето. Левцинът принадлежи към трите аминокиселини с разклонена верига, които се обозначават със съкращението ВСАА.
Левцин и другите две такива аминокиселини /изолевцин и валин/ не преминават през чернодробния механизъм, а се съхраняват в тъканта на скелетната мускулатура.
Основното действие на левцин е да стимулира протеиновия синтез в мускулите, при което последните постепенно нарастват. Тази аминокиселина не може да бъде синтезирана от тялото и затова винаги трябва да се набавя от хранителни източници.
Ползи от левцин
Основната биологична роля на левцина е да стимулира протеиновия синтез в мускулите. Левцинът спомага за укрепването на кожата, костите и мускулната тъкан. В същото време стимулира синтезирането на аминокиселината глутамин.
Левцинът превъзхожда останалите аминокиселини по предизвикването на инсулинова реакция. Той създава условия за продължително отделяне на инсулин, което, от своя страна, създава по-висок инсулинов анаболен ефект върху тялото.
Левцинът има изключително благотворен ефект върху спортните резултати. Той помага да се запазят мускулите, снабдява организма с енергия, когато е под стрес.
Левцинът запазва мускулния гликоген – глюкоза, която е съхранена в мускулната тъкан и е използвана за захранване на мускулната контракция. Той поддържа азотния баланс и подобрява мисловната дейност.
Левцинът може да помогне за увеличаването на соматропин – хормон, който заздравява ставите забавя процесите на стареене, спомага намаляването на телесните мазнини и увеличаването на силата и мускулната маса.
Освен всички ползи по отношение на силовите спортове допълнителният прием на левцин може да бъде от полза за лица с фенилкетонурия. Това е състояние, при което организмът не може да синтезира аминокиселината фенилаланин.
Левцинът е съществен компонент на хемоглобина, като в същото време помага за регулиране нивата на кръвната захар, производството на растежен хормон и зарастването на раните.
В съчетание с другите две аминокиселини – изолевцин и валин, левцинът помага в лечението на някои случаи на чернодробна енцефалопатия.
Хората с проблеми с черния дроб и бъбреците могат да се възползват от тази уникална аминокиселина, защото тя може да подобри синтеза на протеин в черния дроб, да подобри способността на дишането и качеството на съня.
Източници на левцин
В големи концентрации левцинът се среща в месото и млечните продукти, най-вече в суроватъчния протеин. В по-малка степен се среща в соята, кафявия ориз, бадемите, житните кълнове, грах, кашу, леща, царевица.
Прием на левцин
Дневната доза левцин като хранителна добавка за нетрениращи хора е около 16 мг/ кг, а за трениращите трябва да се увеличи двойно.
За да бъде приемът на добавките с левцин оптимален, най-добре е да го приемате отделно от другите аминокиселинни/протеинови хранителни добавки.
Оптимални резултати се получават, когато левцинът се приема 30-60 минути преди и след тренировката, за да се създадат условия за растеж на мускулите.
След приема му през устата левцинът се абсорбира от тънкото черво и се пренася до черния дроб, където през няколко стъпки се разгражда.
Дефицит на левцин
Въпреки че дефицитът на левцин е сравнително рядко явление поради широкото му разпространение в белтъчините - както от растителен, така от животински произход, той може да се породи от недостатъчен прием на витамин В6.
Дефицитът на левцин може да се получи и от интензивни физически натоварвания, при което се проявява като симптомите при хипогликемия – умора, световъртеж, раздразнителност, главоболие и др.
Вреди от левцин
Съществуват някои данни за връзката между излишък на левцин в диетата и развитието на заболяването пелагра. Поради тази причина не бива да се прекалява както с хранителните добавки, съдържащи левцин, така и с природните му източници.
Коментари