Качамакът е ястие, което е типичен представител на българската кухня. Това е и традиционно балканско ястие, познато и обаче и обичано и на други места - в Мала Азия, Албания, Гърция, Молдова, а също е в Беларус, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия и Турция.
Ако трябва да потърсим корените на това ястие, те ще ни отведат далече назад, по времето на Великите географски открития, когато моряците на Христофор Колумб отнесли на кораба си зърната на царевицата. Те били засети в Испания, откъдето царевицата се разпространила в цяла Европа. От царевично брашно се прави известното ястие качамак в различни вариации.
У нас качамакът се налага като традиционна храна през ХVІІІ век с отглеждането на царевицата като земеделска култура. Бързото приготвяне на качамак като заместител на хляба е много удобно за селските стопани, заети с продължителна работа на полето. Каква е тайната на вкусния качамак?
В България, в Смолянско, наред с гайдата, качамакът е една от емблемите на Родопите. Той е толкова известен, че е възпят в много народни песни. И до днес това е една от най-евтините и предпочитани храни на населението на този край. Тайната съставка на вкусния родопски качамак според местните е тази, че освен равни части царевично и бяло брашно, се слагат и варени картофи.
Традиционен начин за приготвяне и консумиране на качамак
Равните количества бяло и царевично брашно се варят във вода с щипка сол на слаб огън при непрекъснато бъркане с дървена бъркалка, специално за качамак. Трябва да се получи гъста каша. Процесът трае около 40 минути.
Съдът се маха от огъня, добавя се масло, захлупва се да престои още 15-30 минути, в зависимост от количеството приготвен качамак. Продуктът набъбва още, защото поема от водата. На някои места се залива със запържена с червен пипер свинска мас, пръжки, сирене или каймак.
Използвал се е като заместител на хляба в ежедневното хранене. Може да се нареже на парчета и да се сервира по различен начин - сладък или солен.
