Шопската салата е емблематична за българската кухня. Една от първите думи, които чужденците научават, е именно трудната за изричане "шопска салата", което по традиция е първото, което опитват, когато дойдат в страната ни.
Рецептата за тази емблематична за нашенската кулинария салата е строго установена. Шопската салата се приготвя от домати, краставици, лук, печени или сурови чушки. Отгоре е поръсена обилно с настъргано сирене и магданоз, и се подправя със сол, оцет и олио. Впечатление прави фактът, че шопската салата има цветa на националния ни флаг.
В някои рецепти съставките варират. В шопската салата могат да се добавят не настъргано, а натрошено сирене, маслини, чесън или люта чушка.
Уникалният вкус, който се получава при смесване на иначе контрастните вкусове на зеленчуците, лука и сиренето, са оценени както у нас, така и в нашите съседки, и не само. Вариации на шопската салата могат да бъдат открити в гръцката, чешката, унгарската и дори в американската кухня.
Историята на шопската салата започва не чак толкова отдавна. Тази звезда в менюто е на доста крехка възраст. Тъй като данни за нея не се откриват в нито една древна готварска книга, може да се приеме, че се е появила около 60-те години на миналия век. Колкото и да е чудно, началото ѝ не е поставено в някое село – тя се е появила като продукт на българското държавно обединение "Балкантурист".
В началото на XX в., българските земеделци не са били особени почитатели на зрелите червени домати и са ги използвали основно като суровина за направата на зелена туршия. Зрелите, червени домати пък, служели основно за храна на животните или свършвали в боклука.
Подобен страх от зрелите домати царял както у нас, така и в повечето страни от Западна Европа през XVIII и до началото на XIX век. В страни като Холандия и Дания например, доматите се смятали за отровни. В това няма нищо необичайно.
Оказва се, че доматите наистина предизвиквали стомашни неразположения и леки отравяния. Причина за това обаче били металните съдове с високо съдържание на олово, които тогава масово се използвали за хранене. Киселината в доматите позволявала от тях да се отделят вредни субстанции.
Името на салатата обаче не идва от факта, че именно шопите са първите, които си позволяват да нарежат пресни домати в салатата. Известни със своя консерватизъм, те едва ли биха си позволили подобна волност. Оказва се, че неизвестен майстор от империята "Балкантурист" решава да кръсти новото изобретение "шопска салата", заради бялата плътна покривка от настъргано сирене, наподобяваща шопския калпак.
Въпреки скромната историческа възраст на шопската салата, тя е един от най-невероятните примери за сполучливо съчетание на вкусове. Тя бързо се превърна в нещо характерно и интимно българско.
