Всеки християнин отбелязва и във всяко християнско семейство се празнуват Гергьовден и Великден. Кой не обича да си похапва агнешко, козунак или да се чука с яйца?
Подготовката за Гергьовден трябва да започне от предишния ден. Най-младите моми в къщата или селото трябва да наберат цветя и да направят венци за агнето, което ще се коли. Трябва да омеси обреден хляб, като най-голямото парче от него се нарича за Свети Георги. Когато се съмне на самия празник, овчарите трябва да изкарат стадото на паша за кратко, а като се върнат - да извършат обредното доене.
А за да е всяка нива плодородна, всеки стопанин обикаля имота си и след това в средата му заравя червено великденско яйце. За празника се коли първото мъжко агне, което се е родило през годината. Заколването става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които се дава на агнето, преди да бъде заклано, за да има плодородие. Кръвта от агнето се изсипва върху земята, за да ражда повече.
На трапезата трябва да има хляб, лук, салата, сирене. Трябва да е богата, за да е богата и годината. Та толкова за Гергьовден.
Сега нека да поговорим малко за Великден. Ще ви разкажа как празнуват в различните държави този светъл християнски празник:
Великден е един от най-радостните християнски празници. Самото име Великден означава, че на този ден се е случило нещо велико, а именно Възкресението Божие! С Великден идват и пролетта, а след това и лятото. Той е повод за радост на малки и големи. Празнуването на възкресението на Божия син е тържествено и много пищно - като почнем от шествията в католическите страни по време на Страстната седмица и стигнем до всеки християнски дом, където посрещането на този празник не е само радост, но и начин да съберем всички около масата, да се обединим и да се отърсим от сивото ежедневие.
Не е случайно, че по Великден приготвяме такива вкусотии, които са пълна противоположност на въздържанията по време на Страстната седмица. Хората навсякъде приготвят пресни салати от вкусни зеленчуци, вкусни сладкиши и крехко агнешко месо. Във Финландия например за Великден приготвят един старинен десерт, наречен меми, който се прави от вода, ръжено брашно, ръжен малц, меласа и портокалова кора - традиционно този сладкиш се пече на ниска температура в нещо като тавичка от брезова кора. Поднася се студен и се яде със захар и сметана.
В Полша пък на празничната трапеза се поднасят най-различни ястия от месо, млечни продукти и тестени вкусотии като мазурка - сладкиш с плодове, ядки и марципан. На масата поляците слагат фигурка на агне, направено от захар или масло. Поднася се също и настърган хрян, който напомня, че в живота невинаги всичко е толкова хубаво, колкото ни се иска на нас.
В Русия на празничната трапеза се сервира пасха - сладкиш от прасковена извара и козунак, слагат се боядисани яйца и също като своите събратя поляци и руснаците си правят захаросано агънце.
Нашите съседи гърци празнуват Великден тържествено и много пищно. Празничният обяд започва с магирица - овнешка или агнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок. Пекат си цуреки - козунак, който също като при нас понякога се украсява с боядисани яйца.
Традиционните за тях десерти са баклавата и Кулуракия - вкусни маслени курабии във формата на венец с глазура от яйце, ароматизирани с ванилия и поръсени със сусам.
А ние българите си месим вкусни козунаци, боядисваме си яйца в шарени цветове, като първото трябва да е червено и с него се боядисва всяко детско чело за здраве.
