Мисо

Мисо

Мисо /Miso/ е традиционна японска подправка, която е обявена за една от най-полезните в целия свят. Въпреки че я наричаме подправка, мисото по-скоро е гъста и лепкава паста, която има много солен вкус и наситен аромат. Мисо се произвежда от процеса на ферментация на соя, ечемик или ориз, които са накиснати във вода, сол и специален вид плесенна гъба, наречена „кохи“. Процесът на ферментация е доста дълъг – трае седмици или дори години. Вече ферментиралите продукти се смилат на фина паста.

Цветът, вкусът и текстурата на мисото, както и точната степен на соленост зависят от точните съставки и от самата продължителност на степента на ферментация. На цвят мисо варира от бяло до кафяво. Светлите видове са с по-мек вкус и са по-малко солени, докато по-тъмните са по-солени и със значително по-интензивен вкус.

История на мисо

Произходът на мисо, както и повечето соеви подправки може да бъде проследен чак до Древен Китай. За предшественик на мисото се счита “hisio” – подправка, която е била приготвяна от ферментирала соя, алкохол, пшеница, сол и други съставки. Тя е считана за луксозна храна, поради което се е използвала само в кухните на аристократите и заможните хора.

В Япония соевата паста мисо е въведена около 7 век, но оттогава се превръща в неделима част от националната кухня на страната. Процеса на приготвяне на мисо се счита за цяло изкуство в Азия и се почита дълбоко, така както в други части на света се почитат традициите на производство на качествени вина или сирена например.

Състав на мисо

Мисото е много богато на протеини, магнезий, цинк, изофлавони, сапонини и витамин К. Гъбите, които се използват за процеса на ферментация, синтезират изключително ценния витамин В12, който се среща предимно в животинските продукти. Съвсем малко количество мисо може да осигури дневната доза цинк, манган и мед.

100 г мисо съдържат 200 ккал, 12 г белтъчини, 6 г мазнини, 27 г въглехидрати и 5.5 г фибри.

Видове мисо

Червено мисо – приготвя се от ориз, соя или ечемик в процес на естествена ферментация, която продължава 3 години. Цветът на червеното мисо варира от червено до кафяво. Червеното мисо съдържа най-високите нива на протеин от всички видове мисо.

Бяло мисо – както се подразбира от наименованието, това е паста с бял цвят. Цветът се дължи на големите количества ориз Коджи /около 60%/ и по-малките количества соя в бялото мисо. Това мисо е с най-високо съдържание на въглехидрати, затова има по-сладък вкус. Текстурата на бялото мисо е много гладка. Поради високото съдържание на въглехидрати, ферментацията е много бърза и отнема едва няколко седмици.

Широмисо – има много тъмен, почти черен цвят. Приготвя се от ечемик и соя. Това мисо е много по-солено, отколкото останалите. Това е най-евтиното мисо на пазара, но все пак до голяма степен е загубило своята популярност. Ферментира от една до три години.

Соя мисо – приготвя се само от соя. Има много ниско съдържание на въглехидрати и ферментира най-малко една година.

Мисо, соя и соев сос

Избор и съхранение на мисо

В нашата страна мисо не е много разпространен продукт. Все пак може да го откриете в специализираните магазини за био- или диетични храни. Цената му е около 10 лв. Съхранявайте пастата мисо в хладилник след отваряне, защото в състава му влизат живи организми. Срока на годност на бялото мисо е по-кратък от останалите видове – около два месеца в хладилник.

Мисо в кулинарията

Мисо традиционно се свързва с едноименната японска супа – Мисо. Въпреки това мисо може да се използва за заместител на сол в кухнята, за подсилване на вкуса на различни маринати, супи, дресинги за салата и готвени ястия. Най-лесният вариант за консумация на мисо е намазан върху филийка пълнозърнест хляб и гарниран с малко кълнове. Това е бърза и изключително здравословна закуска, която можете да хапвате между отделните хранения.

Червеното мисо е особено подходящо за яхнии, супа Мисо, маринати за месо, птици и зеленчуци. Бялото мисо се използва предимно за овкусяване на леки супи, салатни сосове и маринати за риба. Черното мисо се използва като подправка на по-богати супи, яхнии, боб и разнообразни сосове.

Все пак няма как да не ви представим и рецептата за супа Мисо. Нейните почитатели в Япония са безброй. Някои от тях я консумират дори два пъти дневно. В миналото супа Мисо е била любима на императорския двор, поради което и до ден днешен са запазени много рецепти. Ето една по-достъпна рецепта за супа Мисо.

Необходими са ви около 70 г тофу, 1 с.л. бяло мисо, половин стрък праз, няколко печурки, резен бяла ряпа и половин морков.

Начин на приготвяне: Нарежете ряпата и моркова на по-тънки ивици и ги пуснете в тенджера с 500 мл вряла вода. След около 2 минути се добавят нарязаните гъби и праз лук. Тофуто се нарязва на кубчета и се прибавя. Накрая супата се овкусява с размито с малко хладка вода бяло мисо и се оставя да къкри до готовност.

Ползи от мисо

Мисо съдържа ценни аминокиселини, които го правят много важен източник на протеин. Освен това стимулира секрецията на храносмилателни течности в стомаха; възстановява полезните пробиотици в червата; спомага процесите на храносмилане; отличен растителен източник на витамини /особено В12/.

Смята се, че мисото подобрява качеството на кръвта и лимфната течност; намалява риска от развитие на рак на гърдата, простата, белите дробове и дебелото черво. Полезната подправка е с високо съдържание на антиоксиданти, което я превръща в ценна защита срещу вредните действия на свободните радикали в организма. Мисо защитава организма от радиация, укрепва цялостното действие на имунната система и понижава нивата на лошия холестерол в кръвта.

5 6
4 2
3 3
2 1
1 1
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
I.M.
I.M.
09.05.2014 17:45
Може ли да се консумира по време на бременност, защото все пак съдържа живи организми.
3
1