Месото от диви животни в кулинарията се нарича дивечово месо и е особено ценено. То е полезно и питателно и дава друга представа за вкуса на месните продукти.
С най-ниско съдържание на мазнини е, а основният му състав е мускулна тъкан. Богато е на белтъчини и минерали. Калият, фосфорът, натрият, магнезият, желязото и цинкът се комбинират с витамините В1, В6, ниацин и създават една симбиоза от полезни вещества.
Затова месото от диви животни се препоръчва при диети за отслабване и диабетни състояния.
Приготвянето на дивечовото месо изисква много повече време за предварителна подготовка, отколкото месата от домашно отглеждани животни. Най-често се обработва и консумира месото на фазана, глигана, дивата патица, пъдпъдъка, яребицата, дивият заек, сърната и месото от елен.
Тъй като е основно мускулно месо, то е жилаво и стегнато заради наличието на много мускулни влакна. Заедно с това е много чисто заради храната, която дивите животни консумират. Те се хранят основно с жълъди, гъби, горски плодове, охлюви, коренчета.
Обработката на дивечовото месо започва с почистването му. При дивата свиня четината трябва да се отдели от месото. За да не останат косъмчета, добре е да се опърли. Пърленето се препоръчва и при дивите птици, след като са отстранени перата. Това става с потапяне във вряла вода и последващо оскубване на перушината им.
Преди да започне термичната обработка месото се оставя да кисне във вода поне 7 часа. Добавянето на оцет или вино към водата не е добра идея, защото те имат свойството да стягат още повече месото. Най-добрият вариант е да престои в разтвор от вода и оцет за 48 часа.
Водата, в която ври дивечът, задължително трябва да бъде студена. Така се изтегля останалата в плътта кръв. Топлата вода я запечатва и тя остава в самото месо, променяйки вкуса му.
Дивечът е много благодатен за маринатите. По този начин месото омеква и придобива по-богат вкус. Може да се готви без друго добавки, само със сос. Най-подходящата марината за дивеч е от някаква подправка, сладко-захар или мед и киселина - оцет или доматен сок.
Времето за готвене на дивеча зависи от възрастта на животното. Млад глиган се готви 3 часа, възрастен - поне 4 часа.
Най-добрите начини за кулинарна обработка на дивеч са варенето и задушаването. Печенето прави месото сухо. Пържат се основно птиците. Пъдпъдъкът става много вкусен с масло, но трябва да се улови моментът, когато е готов. Препърженото месо става сухо и жилаво.
При дивечовото месо от мечка и дива свиня термичната обработка трябва да бъде по-дълга, за да се избегне рискът от трихинелоза.
Всички меса от диви животни се комбинират добре с мазни продукти като бекон и сланина. Дивият заек обаче не бива да се готви с кисело зеле.
Този вид месо е подходящо за шпиковане, а за глазиране мидът е идеалният продукт.
Подправките за дивеч са дафиновият лист, розмаринът и черният пипер, а за месото от глиган и пъдпъдък сладкото от червени боровинки е най-доброто допълнение.
Напитката за блюдото с дивеч е червеното вино.
Коментари