Витамините от група В са добре познати с ползите си за хората, но представата за тях обикновено се свързва с тези от В1 до В 9, доста добре познат е и витамин В12.
Съществува обаче и още един представител на в групата и това е витамин В10. Той е слабо известен, защото е доста ново попълнение сред В витамините и се изучава от началото на миналия век.
Витамин В10 се причислява по-скоро към витаминоподобните вещества според специалистите и макар да не е много известен, той е важен нутриент. Той помага при образуването на фолиевата киселина и понякога го наричат витамин във витамина, но е добре известен и като парааминобензоена киселина.
Функции на витамин В10
Ролята на парааминобензоената киселина в метаболизма на белтъците е основна негова функция. Той освен това подпомага работата на щитовидната жлеза, понижава нивата на холестерола в кръвта и е антиоксидант за тялото. Слънцезащитните му свойства го правят го правят средство за борба срещу слънчевите изгаряния.
Витамин В10 си взаимодейства с други витамини и подпомага и тяхната работа. Освен споменатата му способност да участва в образуването на фолиева киселина, той помага за усвояването на витамин В5, работи в полза на усвояване на витамин С и останалите от група В. С негова помощ се образуват еритроцити.
Дневни нужди от витамин В10
Тялото се нуждае средно от 2 до 4 милиграма от витамин В10 на ден. Част от него се образува от организма, но тя е недостатъчна и затова има нужда да се добавя и допълнително от външни източници, какъвто е храната.
Хранителни източници на витамин В10
Парааминобензоената киселина се открива в повечето храни, независимо от произхода им.
- Най-много е в сухата мая, в нея количеството достига до 5900 милиграма на 100 грама мая;
- Свинското, говеждото и пилешкият черен дроб също са добра опция за набавяне на витамина, в тях е от 2100 до 2900 милиграма на 100 грама;
- Телешкото, агнешкото и другите видове меса, гъбите и карантиите съдържат от 1100 до 2099 милиграма на 100 грама продукт;
- Яйцата от пъдпъдък, морковите, спанакът и другите зеленчуци съдържат средно от 200 до 1099 милиграма на 100 грама;
- Млякото и млечните продукти са с най-ниско съдържание сред основните източници с до 200 милиграма на 100 грама хранителен продукт.
Витаминът издържа добре на температурите на загряване, но когато се нагрява продължително време започва да се губи. Затова се препоръчва храните, които съдържат В10, да се обработват кулинарно за минимално време или да се консумират без такава обработка, ако е възможно.
Вижте още:
- Хранителни източници на витамин B12;
- Храни с много витамин B-комплекс.
