Когато сте стресирани или разтревожени, посягате ли към нещо солено или сладко или отивате да се разхождате или да тичате? За мнозина от нас, които се чувстват стресирани или тревожни, естественият ни инстинкт е да посегнем към храни и напитки за утеха и може би дори за бягство.
Често обаче самите неща, които избираме да хапнем или пийнем (чипс, бисквитки, алкохол), ни осигуряват само краткотрайно облекчение и всъщност могат да увеличат безпокойството и депресията в дългосрочен план.
Как храната влияе на стреса и тревожността
Яденето на храни като преработено месо, храни с високо съдържание на захар, кофеин и алкохол, които осигуряват малка хранителна стойност, се свързват с повече психиатрични симптоми и могат да повишат нивата на кортизола – основният ни хормон, отговорен за стреса. Изследванията показват, че повишаването на стреса и кортизола е свързано с повишен риск от развитие на затлъстяване, метаболитни синдроми, сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, депресия и мозъчни нарушения.
След като връзката между стрес и депресия с всичките съпътстващи ги проблеми и високите нива кортизол е повече от безспорна, представяме ви петте храни, които най-много повишават кортизола в организма:
Захар и рафинирани въглехидрати
Вашето тяло преработва захарта и рафинираните въглехидрати по-бързо от пълнозърнестите храни, зеленчуците и плодовете, съдържащи фибри, което води до скок на кръвната захар. Въпреки че това никога не е идеално, е особено проблематично, когато сте стресирани. В резултат на това кортизолът помага на тялото да изпомпва още повече глюкоза във вашия организъм.
Той също така потиска производството на инсулин, който обикновено би довел тези нива до нормални. Кортизолът е силен стимулант на апетита и когато тялото мисли, че е гладно, вие сте склонни да жадувате за повече въглехидрати, създавайки отрицателен цикъл. Ако стресът ви кара да жадувате за такива храни, разходете се, вземете книга или се обадете на приятел за моментно разсейване. Помислете за глада си 30 минути по-късно и решете дали все още имате нужда от лека закуска или просто трябва да откъснете ума си от обстоятелствата.
Алкохол
Ако пиете, препоръчваме ви да практикувате умереност. Експертите препоръчват ограничаване на консумацията до максимум две напитки на ден за мъже и едно питие на ден за жени или в идеалния случай напълно премахване на алкохола. По-вероятно е да избирате нездравословна храна и да преяждате, когато сте в нетрезво състояние.
Алкохолът също така потиска храносмилателната система и пречи на усвояването на хранителните вещества от организма. И както при захарта и рафинираните въглехидрати, алкохолът стимулира надбъбречната жлеза да увеличи производството на кортизол, карайки ви да се чувствате още по-стресирани. Прекомерното пиене може да доведе и до друг стресиращ ефект: ужасен махмурлук.
Трансмазнини
Всички са съгласни, че трансмазнините са опасни, защото са свързани с множество заболявания, но допълнителна черна точка за тях идва и от факта, че повишават кортизола.
По-високият прием на трансмазнини е свързан с агресивно поведение и по-голям риск от депресия - и двете вероятно са свързани с нерегулирани хормони.
Плодови сокове
Честото пиене на плодов сок се свързва с повишен риск от диабет и лошо метаболитно здраве – състояние, което често води до променена крива на кортизола и повишено възпаление. Яденето на плодове има обратен ефект, намалявайки риска от диабет. Причината е, че сокът обикновено премахва фибрите, които естествено се срещат в плодовете. Липсата на фибри причинява каскада от действия, които включват повишен кортизол. Захарта в сока причинява бърз скок на кръвната захар и освобождаване на твърде много инсулин, което води до ниска кръвна захар, тъй като инсулинът бързо прехвърля цялата енергия от кръвта в клетките. Кортизолът се освобождава и ние отново се чувстваме гладни, което често ни кара да преяждаме.
Обезмаслени ароматизирани кисели млека
Установено е, че висококачественото кисело мляко, което съдържа живи пробиотични бактерии, понижава кортизола, но обезмаслените и нискомаслени ароматизирани кисели млека са просто нежелана храна, маскирана като здравословна. Често при тях цялата мазнина е премахната и заменена със захар или изкуствени подсладители и фалшиви аромати и оцветители. Малко вероятно е тези кисели млека да съдържат живи пробиотични бактерии, защото преминават през интензивна промишлена обработка, така че не оказват никакво влияние върху червата или нивото на кортизол.
Коментари