Пачи крак /Cantharellus cibarius/ представлява вид базидиева гъба. Може да се срещне и под наименованията лаберка, жълтурка и дивисилка. Разпространена е в голяма част на Северна Америка и Европа, а нейни разновидности се срещат дори в Азия и Африка.
Отначало гуглата на пачи крак е изпъкнала, а по-късно е вдлъбната във фуниевидна форма. Диаметърът ѝ достига от 5 до 10 см, има насечен и вълнообразен, подвит нагоре ръб. Повърхността на пачия крак е гладка и суха, нагъната неправилно с бледожълт до жълтооранжев цвят.
Вместо ламели /власинки/, на долната част на гъбата има дебели, низходящи, срастнали с пънчето жилки. Пънчето е жилаво и плътно, изтънява в долния край и много често е нетипично разположено спрямо гуглата. Дебелината му е 1-2 см, а височината достига 6-7 см.
Видове пачи крак
Ливаден пачи крак /Camarophyllus pratensis/
Гуглата на гъбата в младо състояние е със звънчевидна форма, но по време на развитието става плоска и с изразена гърбичка. Достига диаметър до 7 см, цветът и е варира между оранжево и охра. Шапката на гъбата има ръб, който е изправен и тънък. Кожицата ѝ е суха, гладка и гола, но много често е напукана отгоре. Пластинките са редки и дебели, в повечето случаи са свързани с жилки. Пънчето на ливадния пачи крак е с цилиндрична форма, а в основата е по-тясно. То е гладко и плътно при младите екземпляри, а при по-старите е голо и кухо, с по-светъл цвят от гуглата. Гъбата се среща из гори, пасища и ливади, в месеците от август до ноември.
Есенен пачи крак /Pleurotus eryngii/
Познат е още като ветрогонова гъба. Има гугла, която може да бъде изпъкнала, леко вдлъбната или плоска. Най-често има форма, наподобяваща ветрило. Цветът на есенния пачи крак варира от светло- или сивокафяв до кафяв. Диаметърът достига от 2 до 10 см. Месото е меко и бяло, със слаб аромат и вкус. Гъбата притежава ламели, които се спускат по пънчето. Споровият прах има бял цвят. Есенният пачи крак расте от май до ноември, среща се по пасища и поляни.
Обикновен пачи крак
Месото му е плътно и леко жилаво, с лек приятен вкус и аромат, който напомня на свежи кайсии. Цветът му е белезникав до жълт. Може да откриете гъбата в иглолистни и широколистни гори, край горски пътища и по протежението на запустели малки пътечки. Среща се от началото на лятото до края на есента.
Събиране и съхранение на пачи крак
Гъбите се събират най-добре рано сутрин, още преди да се е вдигнала росата. Въпреки това събирането им през останалата част на деня не влияе по никакъв начин на вкусовите качества. Пачи крак е една от най-издръжливите гъби, може да издържи до 10 дни в хладилник.
Пачи крак в кулинарията
Пачи крак е много вкусна ядлива гъба. Поради тази причина е високо ценена в кулинарията за приготвяне на различни ястия. Много добре се комбинира с яйца, кашкавал и различни меса. Може да се приготви на омлет, като за целта запържвате гъбите и върху тях чуквате няколко яйца.
Пачи крак се приготвя чрез печене, варене или задушаване. Имайте предвид, че е малко по-твърда гъба, което налага по-дълга кулинарна обработка.
Предлагаме ви една много бърза и вкусна рецепта с пачи крак.
Необходими продукти: 300 г пресен пачи крак, 2 с.л. зехтин, 2 стръка пресен чесън, 2 стръка копър, сол и черен пипер на вкус, 100 г сметана.
Начин на приготвяне: Гъбите се почистват и нарязват. Мазнината се загрява и гъбите се пускат в нея за около 15 минути. След това добавете чаша вода и ги досварете. Добавете сметаната, а след малко нарязания чесън. Изключете котлона и овкусете с копър, сол и черен пипер.
Пачият крак е подходящ за консервиране и сушене. Суши се на открито, без каквито и да е допълнителни обработки. Преди да използвате изсушен пачи крак в ястията най-добре го потопете в студена вода за около 1 час. Така гъбите ще възвърнат своя вид и цвят.
Веществото, което причинява специфичния аромат на тези гъби, не е известно. Смята се, че пачи крак няма особени качества за човешкия организъм, но все пак е много обичан с приятния си вкус.
Вреди от пачи крак
Пачи крак може много лесно да се сбърка на външен вид със силно отровната горчива миризливка /Omphalotus olearius/. Все пак двата вида се различават по място на растеж – пачият крак расте само на почви, докато горчивата миризливка се среща върху изгнила широколистна дървесина.
Друг двойник на пачия крак, който се среща из цяла Северна Америка и Европа е оранжевият лъжлив пачи крак. Този вид не е толкова силно отровен и единствената последица е ястие с лоши вкусови качества, но все пак вниманието трябва да бъде нащрек. И двата изброени двойника на пачия крак имат истински пластинки, докато истинската гъба има бръчици, които само наподобяват пластинки.
С вкусния пачи крак може да приготвите рецепти като:
- пица с гъби;
Коментари