Растението джоджен е познато на човечеството още от древни времена. Още Плиний Стари описва ментовия му аромат и неговите свойства да усилва мозъчната дейност в своите трудове. Той представлява кръстоска на ментата.
Джодженът е многогодишно растение, в чиито листенца се съдържат етерично масло, полифеноли, органични киселини, фитостероли, розмаринова киселина, танин и др. Използва се най-често в кулинарията, заради своите невероятни вкус и аромат. Той притежава специфичен, силен, но приятен аромат и леко парлив вкус.
Джодженът е от изключително голямо значение за българската кухня, тъй като присъства в рецептата за най-важното и най-българското ястие, а именно бобът.
Приготвен под всякаква форма, той изисква присъствието на джоджен. Той е задължителен и при всички леко летни манджи. Когато джодженът замирише, значи пролетта е дошла.
У нас се използва както пресен, така и сушен джоджен. Той е прекрасна подправка за спанак и лобода, агнешко, овче и шилешко месо, плънки, задушени и варени меса.
Съчетава се добре с почти всяко постно и блажно ястие. В комбинирането му с други подправки трябва да се внимава, тъй като е прекалено силен и може да ги притъпи. Съчетава се с други билки, като черен пипер, дафинов лист, магданоз, чесън, целина и чубрица.
Джодженът често се добавя като овкусител на кюфтета, пържоли, гъби, кисело зеле, пресен боб, леща и грах, сосове, соленки, дори в топли сандвичи.
Освен това интензивния аромат на джоджена го прави съставка номер едно за ароматизиране на някои ликьори. Може да се използва и декоративно, като украса за различни блюда.
Освен кулинарни, подправката има и лечебни свойства, активно използвани от народната медицина. Прилага се в рецепти срещу умора, като възстановяващо и ободряващо средство.
Масажите с етерично масло от джоджен премахват силната умора и главоболието, а пресните листенца се приемат против гадене и повръщане.
Коментари