Покълналите ядки, зърна, семена и бобови храни /кълнове/ са между най-потентните лекарства от природата както за лечение, така и за превенция и профилактика. Приемът на две супени лъжици кълнове дневно може да компенсира много от недостатъците на начина на хранене при хората.
Кълновете могат да се консумират самостоятелно или в комбинация с други ястия. Тези пълноценни храни могат да се използват и като бърза здравословна храна.
За да бъдат полезни ядките, зърната, семената и бобовите храни трябва да се консумират във формата на поникнали, покълнали или активирани /накиснати/ - в останалите им форми не са толкова полезни.
При печене на ядките полезните мастни киселини, които те съдържат, се превръщат в обикновени мазнини и не могат вече да се разтварят във вода. Това ги прави много трудни за усвояване, натрупват се в организма, което води до напълняване.
Освен това при топлинна обработка те губят ценните си съставки - витамини, антиоксиданти, ензими, кофактори и др. Затова най-добре е да се консумират сурови.
Ядките, семената, бобовите и зърнените храни съдържат ензимни инхибитори. Тези инхибитори имат функцията да ги предпазват от гниене, докато средата стане подходяща, за да може ядката да покълне. В човешкото тяло има храносмилателни, които разграждат храната и метаболитни ензими, които подпомагат всички останали процеси в тялото. Ензимните инхибитори, които се намират в ядките, пречат на човешките ензими да изпълняват своите функции.
Друго вредно свойство на ядките, семената, бобовите и зърнените храни е, че съдържат фитинова киселина в люспите си. Попадайки в организма на човека тя "грабва" калция, магнезия, медта, желязото и цинка и не позволява да се усвоят.
Когато ядките, зърната и семената се активират /накиснат/, ензимните инхибитори се неутрализират и фитиновата киселина се разгражда.
Коментари