Баклата гони сънливостта

Сурова Бакла

Произходът на баклата се търси в Мала Азия и Средиземноморието. Днес тя е широко разпространена в Европа и Азия. Според редица автори и учени-археолози баклата е първото култивирано бобово растение, което се е употребявало за храна на човека - доказано е, че баклата е отглеждана още от древните цивилизации.

Още 2000 г. пр. Хр. гърци и евреи са се изхранвали с нея. Плиний Млади в І в. пр. Хр. казва, че баклата се сее в Тесалия и Македония. Добавя, че тя тори почвата не по-лошо от оборския тор. За баклата се споменава и във византийския земеделски закон от VІІІ в. сл.Хр.

Освен че и до ден днешен баклата е от основно значение за редица държави като стопанска култура, тя има и много здравословни ползи. Сред тях обаче се откроява едно специално свойство на братовчеда на зеления фасул - баклата гони сънливостта.

В състава на баклата основният компонент е тираминът. Той представлява вазоактивна аминокиселина, която веднъж попаднала в организма, стимулира освобождаването на хормона норадреналин в главния мозък.

Това, от своя страна, действа възбуждащо и пречи на процеса на заспиване. Точно поради тези си свойства консумацията на бакла не е препоръчителна преди лягане.

Бакла в Купичка

Освен тази си специална функция баклата е на едно от първите места по съдържание на хранителни вещества, в сравнение с останалите зеленчуци. Неузрелите ѝ бобчета съдържат 3.6% суров протеин, като при узрелите варира от 26 до 35%, 2.6% захари и 2.5 мг % витамин С. Освен това растението съдържа натриуретичният агент L-допа, използван при лечението на болестта на Паркинсон и контрол на хипертония.

За приготвяне на ястия с бакла по-често се използват зелените семена и младите зелени бобчета на баклата. Брашното от бакла, получено от зрелите семена, пък се използва като добавка към пшениченото брашно или като концентриран фураж за селскостопанските животни.

Редица проучвания показват, че фенолните съединения на баклата директно потискат образуването на канцерогенните нитрозосъединения в стомашно-чревния тракт. В семената и пък се намират кондензирани танини от типа на проантоцианидините. Това означава, че могат да имат инхибиторна активност към ензимите.

Препоръчително е баклата да се консумира, докато е още прясна и млада. Листата ѝ също са годни за консумиране както сурови, така и варени, и се готвят като спанака.

Рейтинг

5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати