Артишокът представлява голямо бодливо растение, което произхожда от Средиземноморието. Той е член на семейство Цветя. Дивият артишок расте в южната част на Европа. Листата му израстват от основата на стъблото и са дълги и бодливи.
Стъблото е до 1 м високо, разклонено, като клоните завършват с големи бодливи цветя, които са виолетови на цвят, а понякога и бели. Удебелената сърцевина и месестите основи на листата на незрялото цвете са частите на артишока, които са годни за консумация.
Артишокът за пръв път се появява в Сицилия, Италия. Растението също се споменава в гръцката и римската литература още през 77 г. Артишокът се култивира и от северноафриканските маври близо до Гранада, Испания около 800 г. Зеленчукът е пренесен в Англия около 1548 г., но не е възприет добре. Испанските заселници пренасят артишока в Калифорния през 1600 г., но той не добива веднага популярност, широкото му производство и употреба започват след 1920 г.
Видове артишок
В зависимост от формата и цвета на листата, се разграничават над десет вида артишок. Един единствен от тях е годен за консумация в сурово състояние и се счита за деликатес.
- Китайски артишок - популярен е и се отглежда в Европа и в Далечния Изток. Расте на малки грудки. Преди да се почисти и да се отстрани твърдата му част, е необходимо да се бланшира;
- Френски артишок (гулия) - този вид идва от Северна Африка, но се отглежда в Европа и Америка. Неговата единствена ядлива част е пъпката;
- Йерусалимски артишок - този вид представлява грудка с подчертан вкус на ядки. Цветът му варира от бежов до кафявочервеникав.
Състав на артишока
Артишокът, който все още се използва спорадично от българските домакини, е освен вкусен, но и богат на биоактивни вещества. Доказателство за това е, че от острите му листа се извлича екстракт, който е суровина за производството лекарства.
В съдържанието на артишока се откриват доста баластни вещества и микроелементи, като калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий. Този бодлив зеленчук е източник на витамин А, В1, В2, С, като е богат на многто белтъчини, мазнини, въглехидрати и ниацин.
В съдържанието на артишока е открит въглехидратът инулин, който предизвиква подуване, както и голямо съдържание на цинарин. Цинаринът е мощен антиоксидант, борец срещу вредните свободни радикали. Тези "вредители" се намесват в процесите на окисление на липидите, като нарушават жизнената активност на клетките в резултат на увреждане на клетъчната мембрана.
Среден артишок, задушен или сварен съдържа: 60 калории; 4.2 грама протеини; по-малко от 1 милиграм мазнини; 13.4 грама въглехидрати; 114 грама натрий; 6.5 грама фибри.
Избор и съхранение на артишок
Артишокът може да се намери през цялата година, като пиковият му сезон е от март до май, а по-малко реколта се добива през октомври. При избора на артишок трябва да се следи главите на зеленчука да са тъмно зелени, тежки, а листата да са плътно едно до друго.
Свежият артишок е много нетраен продукт, затова трябва да се съхранява в хладилник, като се постави немит в найлонова торбичка. Най-добре е да се използва в рамките на 4 дни от покупката. Много често артишокът потъмнява, затова опитните кулинари съветват да се постави много добре почистен във вода с оцет или лимонов сок.
Важно е да знаете, че размера на артишока не влияе върху неговите вкусови качества.
Кулинарна употреба на артишок
Съставът на артишока предопределя и доброто му съчетание с вкусовете на лимони, портокали, малини, каперси, както и подправки като чесън, дафинов лист, магданоз, босилек и кориандър.
Подготовката му за консумация е свързана с премахване на цялото стъбло от основата, която се чупи, а не се реже. Отстраняват се също и малките листа от долната част на зеленчука. Необходимо е и премахване на бодлите, като може да се използва ножица или остър нож да се отрежат острите върхове. Така подготвения артишок трябва да бъде поставен във вода със сока от един или два лимона (или оцетна вода) до момента на сготвянето му.
Ядивната част на артишока са вътрешните, долни листа, като се консумира 1/3 от тяхната долна част. Ядивна е и сърцевината на артишока, но първо трябва да се отстрани мъхестото покритие. Артишокът бебе е напълно зрял артишок, който расте близо до земята, защитен от по-големите листа на растението. Той е лесен за готвене и подготовка, тъй като вътрешната мъхеста част не се развива.
Препоръчваме ви да консумирате артишока сварен на пара, защото така се запазват всички негови полезни вещества. Все пак той е много вкусен печен или задушен. Неголемите артишоци са много подходящи за закуска, а средните - за задушаване и печене. Прясната сърцевина на артишока може да бъде добавена в салати.
Ползи от артишока
Артишокът е едно от древните лекарствени растения. Той предпазва черния дроб от токсично увреждане и съдейства за бързото му възстановяване при наличие на токсиинфекциозен процес. Продължителната употреба на артишок редуцира нивото на серумния холестерол и триглицеридите.
Артишокът е подходящ и за употреба при стеатоза на черния дроб, след прекаран хепатит и след холецистектомия, при хроничен запек и метеоризъм. Той стимулира отделянето на отпадните вещества от дейността на човешкия организъм, а проявявайки пикочогонното си действие ускорява отделянето на излишната течност и соли.
Листата на артишок се използват за лечение на жълтеница, камъни в жлъчката, атеросклероза. Този зеленчук е отлична храна за болните от диабет, подагра и дори целулит.
Вреди от артишока
Артишокът не е препоръчителна храна за хора, при които се наблюдава наличие на гастрит с понижена киселинност и понижено кръвно налягане.
Отслабване с артишок
Артишокът е безценен диетичен продукт, защото е нискокалоричен, богат на фибри и не на последно място - много засищащ. Горчивият вкус на цианина стимулира отделянето на жлъчен сок и подобрява разграждането на излишните мазнини. Избягвайте употребата на сол по време на диетичния режим с артишок. В същото време не бива да подлагате артишока на прекалено дълга термична обработка, защото полезната съставка цианин се губи.
Разгледайте и рецептите с артишок в сайта.
Коментари