Кейл /kale/ или листно зеле представлява вид листен зеленчук, към който спадат множество сортове и подсортове. Кейлът е от рода на зелето и се смята за негов далечен роднина. Листата на кейла обикновена са зелени или лилави. Те не образуват глава и се отличава с назъбена или наделена форма. Листното зеле се среща както в диво, така и в култивирано състояние в Германия, Холандия, Канада, Русия, Виетнам, Тайван, Китай и др.
История на кейл
Въпреки че кейлът (известен и като кале) не е особено разпространен на родната трапеза, по света този листен зеленчук се употребява отдавна. През Средновековието кейлът се е консумирал от населението в цяла Европа. Всъщност още в IV век пр. Хр. в Гърция вече са се отглеждали предци на съвременния кейл. С течение на времето кейлът се е разпространил по света и се е видоизменил значително. Днес цветът на листата варира от зелено до тъмнозелено и от виолетово до виолетово-кафяво.
Състав на кейл
Кейлът е ценен източник на минерали и хранителни вещества. Той е богат на витамин А, витамин С, витамин К. Листното зеле има в състава си още фосфор, магнезий и калий.
Отглеждане на кейл
Кейлът е сравнително студоустойчив вид. Разбира се, има и някои сортове, които са по-чувствителни към ниските температури. Повечето сортове биха могли спокойно да презимуват в България, стига зимата да не е прекалено тежка и студена.
Така че, отглеждайки кейл, ще можете да се радвате на свеж листен зеленчук и през зимните месеци. За листното зеле, и по-конкретно за листата му, студът не е толкова голям проблем, колкото снегът. Както сами се досещате, мокрият и тежък сняг е в състояние да начупи и повреди листата на растението и то няма да има същия свеж вид при консумация.
Иначе листното зеле се отглежда по същия начин като обикновеното зеле. Семената за разсада се засяват през юли или август. След като растенията пораснат достатъчно се разсаждат по схема 50х30 сантиметра. Кейлът се полива, както обикновеното зеле, и се плеви при нужда. Кейлът дори изисква по-малко грижи от главестото зеле, тъй като той е по-устойчив на болести и може да оцелее и при по-неблагоприятни условия.
Ползи от кейл
Ползите от листното зеле не са една или две. Както вече споменахме, кейлът е източник на важни хранителни елементи. Количеството витамин С, което този листен зеленчук съдържа, е с цели седемнадесет пъти повече от това на морковите и четири пъти повече от това на спанака. Витамин А, който листното зеле има в състава си, е пет пъти повече, отколкото в броколите. Витамин А е отговорен за доброто зрение и доброто състояние на кожата.
Кейлът също така понижава високите нива на холестерола и подпомага сърдечно съдовата система. Той е източник на омега-3 мастни киселини, които предпазват от хронична умора и депресия, играят важна роля за образуването на сиво вещество в мозъка, подобряват паметта и тонуса на човек. Също така предпазват от артрит, автоимунни заболявания и астма.
Въпреки че е доста хранителен, кейлът не е калоричен. Той не съдържа мазнини, но за сметка на това е източник на голямо количество фибри. Той влияе добре на храносмилането и приемът му регулира метаболизма. Листното зеле се препоръчва на хора, страдащи от нередовен стомах и хроничен запек.
Този листен зеленчук съдържа фолиева киселина, магнезий и желязо. Кейлът е дори по-богат на желязо от месото, което го прави незаменим хранителен продукт в менюто на всеки вегетарианец, подходящ е най-вече и за хора, страдащи от анемия. Желязото е от голямо значение за нормалното развитие на организма ни и особено за успешното функциониране на черния дроб.
Ползите от кейл не се изчерпват само с това. Заради витамин К в състава си листното зеле предпазва организма от различни видове ракови болести като рак на гърдата, рак на дебелото черво и цервикален рак. Освен това витамин К се грижи за здравето на костите и подпомага съсирването на кръвта. Според някои нови изследвания същият витамин действа благоприятно при пациенти, болни от Алцхаймер.
През годините кейлът се е доказал като мощен антиоксидант. Редовният му прием се отразява добре на целия човешки организъм. Той освобождава тялото от токсини, тежки метали и токсични съединения.
Кейлът е подходящ за хората, отказали се от животинските продукти, по още една причина-той има високо съдържание на калций и в това отношение надминава дори млякото. Добавяйки кейл в храната си, се предпазваме от остеопороза и се грижим са здравето на костите и мускулите ни.
Кейл в кулинарията
Със своя приятен вкус и свеж цвят кейлът бързо намира свое място в световната кулинария. Листното зеле може да се похапва в свежо състояние, но може да се подложи и на термична обработка. Докато свикнете с присъствието на този листен зеленчук в чинията си, можете да го използвате за гарнитура, но в последствие ще осъзнаете, че е идеален за здравословни шейкове, супи, селски яхнии, салати, пюрета и дори чипсове.
Кейл с гъби и нахут
Необходими продукти: кейл-1 кг (листа), нахут–1 ч.ч. (сварен), чесън-3 скилидки (счукан), гъби-300 г, черен пипер–1 щ., куркума-1 щ., кимион-1 щ., сол-на вкус, зехтин-3 с.л.
Начин на приготвяне: Измийте кейла и го нарежете на ситно. Загрейте мазнината и сложете предварително сварения нахут. След десетина минути добавете нарязаните гъби и разбъркайте. Накрая сложете и кейла. Овкусете с подправките и чесъна и отново разбъркайте. Оставете ястието на огъня още десетина минути и отдръпнете от котлона. Поставете капак на съда, за да се задушат продуктите още малко.
Вижте още:
Коментари