Сярна гъба

Сярна гъба

Сярната гъба /Laetiporus sulphureus/ представлява вид базидиева гъба. Тя принадлежи към семейство Polyporaceae. При нея плодните тела могат да бъдат обагрени в различни цветове, най-често в жълто или оранжево. Видът е разпространен предимно в Европа и Северна Америка. Английските му наименования са Chicken of the woods и Sulphur shelf. В Германия гъбата се нарича Schwefelporling, а в Русия е известна като Tрутовик серно-желтый.

Плодното тяло на сярната гъба е заоблено, широко около 35-40 сантиметра, жълтеещо, нагънато. При при старите гъби то обикновено е покрито с брашнян налеп. Интересно за този вид е, че отделните плодни тела са се свързали помежду си. Тръбичките на сярната гъба са дълги около 4-5 милиметра. Те са обагрени в жълто и са съединени с месото.

Когато гъбата достигне определена възраст, те започват да отделят специфична течност. Месото на сярната гъба има нелошо ухание. Притежава и специфична ненатрапчива киселееща нотка. При младите гъби е сочно и меко, но с течение на времето става твърдо. Споровият прашец при този вид е оцветен в бяло.

Събиране и съхранение на сярна гъба

Събирането на гъби е занимание, което е изключително приятно, но все пак трябва се практикува единствено в компанията на компетентни гъбари. Опитните събирачи на гъби знаят, че Laetiporus sulphureus може да се срещне най-вече в широколистни гори. Понякога обитава и иглолистни гори. Този вид вирее както върху живи, така и върху мъртви широколистни дървета.

Най-много екземпляри от вида могат да се открият през пролетните месеци. През есента също не е изключено да попаднете на сярна гъба. Обикновено се среща в големи количества. Често се случва тя да се задържи на едно дърво в продължение на няколко години. Когато събирате Laetiporus sulphureus, трябва да обърнете внимание на възрастта на гъбата, тъй като старите представители на вида не са подходящи за консумация.

При тях месото е жилаво и твърдо на допир, а гуглата е с избледнял цвят. Смята се, че Laetiporus sulphureus трудно може да бъде объркана с друг вид, но все пак трябва да се внимава.

Що се отнася до съхранението на сярната гъба, в това отношение тя превъзхожда голяма част от другите видове. По правило гъбите не бива да се съхраняват дълго време, без да бъдат специално обработени, тъй като бързо губят свежия си вид. Сярната гъба обаче може да се запази, дори и да не бъде прибрана в хладилник повече от денонощие.

Готвене на сярна гъба

Сярната гъба намира широко приложение в кухнята. Както вече споменахме, за кулинарни цели се използват младите плодни тела на Laetiporus sulphureus. Някои се престрашават да похапнат и по-стари гъби, при които месото все още не се е втвърдило прекалено. Месото на младите екземпляри е сочно, с лек кисел привкус и приятно ухание.

Във вегетарианската кухня то се употребява като заместител на пилешкото месо. Приготвено с нужните подправки, то толкова наподобява на продукта от животински произход, че разликата трудно може да се забележи. Всъщност тази особеност на месото е причина то да бъде наричано в някои страни пилето на горите.

Сярна гъба

Сярната гъба е подходяща за пържене, мариноване, варене, паниране. От нея могат да се приготвят всякакви специалитети, като за овкусяване на месото обикновено се ползват подправки като розмарин, мащерка, черен пипер и шафран.

Предлагаме ви идея за салата със сярна гъба, която освен че е много свежа, е и диетична.

Необходими продукти: 400 г сярна гъба, 2 супени лъжици цедено кисело мляко, 2 стръка зелен лук, 3 сварени картофа, 1 стрък копър, зехтин, лимонов сок, черен пипер, сол

Начин на приготвяне: Младите плодни тела на сярната гъба се почистват и измиват. Нарязват се на едри части и се варят в подсолена вода около един час. След това се измиват със студена вода и се оставят да се отцедят. Междувременно се нарязват на кубчета картофите и се наситняват зеленият лук и копърът. Всички надребнени продукти се смесват в голяма купа и се прибавят цеденото мляко и подправките. Салатата се разбърква и се сервира. По желание се гарнира с черни маслини.

Ползи от сярна гъба

Съществуват множество ползи от сярната гъба. Доказано е, че тя е източник на фибри, протеини, витамин С, витамин В, витамин D и витамин К. Сярната гъба е ценна за медицината, тъй като е нужна за производството на някои видове лекарства. Тя съдържа множество полезни вещества, които влияят положително при проблеми с черния дроб и жлъчните пътища.

Те оказват благоприятно въздействие и при проблеми с органите на дихателната система. Понякога сярната гъба се употребява като лек против туберкулоза. Според някои специалисти консумацията на този вид гъба спомага и за по-бързото намаляване на наднорменото тегло. Всъщност две чаши от този вид гъба съдържат само някакви си тридесет калории.

Вреди от сярна гъба

Сярната гъба причинява вреди най-вече на дървото, върху което се развива. Тя поврежда дървесината дори и на живи дръвчета. Въпреки това учените не са единодушни дали тя се явява паразит или не.

По отношение на човешкото здраве сярната гъба също може да бъде опасна, ако консумиращият я има алергия към нея. Ако даден човек не е опитвал гъбата преди това, при първо похапване се консумира само малка част от нея. При алергична реакция се наблюдава проблеми с храносмилането, халюцинации, гадене и др.

Рейтинг

5 5
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес