Козунакът е вкусно тестено ястие, което обикновено буди асоциации за християнския празник Великден. Той е един от основните 3 ястия с ключово значение за великденската трапеза – яйцата, козунаците и агнешкото.
Макар тези продукти да не са официално канонизирани от християнската църква, те оформят културната идентичност на празника.
Козунакът навлиза в българската кулинария в началото на 19 век като продукт на външната градска култура. Понятието козунак има румънски корени и означава баница с грозде. В румънския език понятието има гръцки корени и означава звънче – характерната форма на популярните тогава великденски козунаци.
Първите рецепти на българския козунак се появяват през 20-те и 30-те години на 19 век. За приготвянето на пухкав и обемист козунак са важни използваните технологии и спазването на тънкостите при приготвянето.
Днес широко използвана техника при приготвянето на козунака е поръсването с ядки. Те придават завършеност на рецептата и усъвършенстват вкуса на козунака.
Ето кои ядки са подходящи за поръсване върху козунака:
- Орехи – орехите са сред най-широко разпространените видове ядки за поръсване. Техният вкус се съчетава перфектно със сладкия вкус на козунака и се изгражда баланс от вкусове. Орехите са подходящи и за поръсване, и за включване в сместа за козунака;
- Бадеми – бадемите са друг популярен вид ядки, който намира приложение в рецептите за козунак. Бадемите придават солен привкус на рецептата, който се балансира със сладкия вкус на козунака;
- Лешници – лешниците също са оптимален вариант за поръсване върху козунака. Техният вкус не е толкова интензивен, затова е препоръчително тези ядки да се използват в комбинация с други – бадеми или орехи.
Задължително изпробвайте да поръсите козунаците си и със сусам, мак или друг вид семена.
Вижте нашите предложения за козунак без месене и козунак на конци.
