Джинджифил

Ароматен и изразителен, джинджифилът добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби.

Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка.

Научното име на джинджифила е Zingiber officinale и се смята, че е произлязло от санскритското му име “singabera”, което означава „с форма на рог”, отговарящо на външния вид на корена.

Джинджифилът произхожда от югоизточна Азия, чиито кухни все още масово използват тази подправка. Той се споменава в писанията на древен Китай, на индианците и на държавите от Средния Изток. След като римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, популярността му се централизира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.

Днес най-комерсиалните производители на джинджифил включват Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.

Състав на джинджифила

В джинджифила има около 3% есенциални масла, на които той дължи своя екзотичен аромат. Ароматните му масла съдържат различни фотохимикали, като най-голямо е количеството на зингибирин, следван от фарнезин и бисаболин. Полезните вещества в джинджифила са много - магнезий, калий, калций, фосфор, желязо, натрий и протеини.

Избор и съхранение на джинджифил

- Винаги, когато Ви е възможно, избирайте пресен джинджифил - не само заради това, че има по-осезаем аромат в сравнение с изсушения, но и поради по-високите нива на гингерол, които се съдържат в него.

- Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа. Така ще се съхрани около три седмици.

- Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Можете да го оставите и в хладилника, където ще запази аромата си до една година.

Кулинарна употреба на джинджифила

Джинджифилът има силен сладникав аромат и същевременно доста лют вкус. Парливият му вкус се дължи на съдържащото се в него вещество зингиберон. Като подправка се ползва коренът на растението. Във всяка една страна го приготвят по различен начин - варен, задушен, печен, пържен, маринован, сушен или пресен.

Пресният джинджифил има силно парещ вкус и същевременно приятен лимонов мирис. В този си вид най-популярен е в Азия. Там пресният джинджифил се настъргва или нарязва, след което се накисва във вода за няколко часа. Добавя се към ястието малко преди сервирането им. Не бива да подлагате пресния джинджифил на топлинна обработка, защото допълнително ще увеличите неговия парещ вкус.

В Индия и Шри Ланка джинджифилът се запържва и се използва за сосове към месни и зеленчукови блюда. Нарязаният джинджифил се пържи с чесън или лук, защото ароматът му се смекчава, и в същото време се разгръща още по-добре.

В тайландската кухня смления, но пресен джинджифил се добавя към кърито, комбиниран с кокосово мляко. В Индонезия пък много често използват пасти на основа на джинджифил и пресни люти чушки за намазване на месата преди печене. Колкото и странно да ви прозвучи, в горещия климат на Хималаите и Индонезия много често се пие чай от резенчета пресен джинджифил.

В кухнята на Китай джинджифилът или се запържва, или се вари. В ястията, които изискват по-дълго варене /като супите/ джинджифилът се нарязва на едри резени, за да отдава аромата си постепенно. При ястия за бързо запържване в уок се прибавя ситно нарязан/настърган джинджифил.

В китайската кухня друг начин за обработка на джинджифила е захаросването. Кората му се обелва, накисва се в хладка вода, след което се вари в много гъст захарен сироп.

В САЩ и Англия варят бира от джинджифилов екстракт, а в някои части на Азия правят сладка, бонбони и мармалади. Използва се и за ароматизиране на компоти - особено от круши. Много често се добавя в сладкиши и курабийки. В специалните немски сладки за Коледа също присъства подправката. Корените се използват за направа на ликьори и сиропи. Джинджифиловия сироп и бонбони са много подходящи за добавяне към сладоледи и дори плодови салати.

Ползи от джинджифила

- Облекчава стомашно-чревните болки. Джинджифилът е способен да редуцира всички симптоми, асоциирани с болестта на пътуването (например морската) като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

- Има анти-възпалителни ефекти. Джинджифилът съдържа много потентни анти-възпалителни съединения, наречени гингероли, което обяснява защо много хора, страдащи от остеоартрит и ревматичен артрит, изпитват облекчение след консумирането на джинджифил.

- Предпазва ни от колоректален рак. Гингеролите, основите активни компоненти на джинджифила, които са отговорни и за отчетливия му вкус, са в състояние да ограничат растежа на колоректалните ракови клетки. Това свойство на гингеролите е станало ясно след проведени проучвания върху мишки.

- Джинджифилът предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците. Лабораторни изследвания са показали, че гингеролите - активните фитонутриенти в джинджифила, убиват раковите клетки като предизвикват апоптоза (програмирана смърт) и авто фагоцитоза (асимилация).

Освен това екстрактът от джинджифил има анти-оксидантни, анти-възпалителни и анти-туморни ефекти върху клетките.

- Подобрява реакцията на имунната ни система. Джинджифилът може да е не само загряващ през студения ден, но може и да ни помогне в предизвикване на целебно потене, което често е полезно по време на настинки и грипове. Немски учени са установили, че при потенето се получава един вид защита срещу някои микроорганизми, включително и срещу E.coli, Stahhylococcus aureus (често срещано кожно възпаление) и Candida albicans.

Вреди от джинджифил

Възможни са прояви на алергични реакции към джинджифила. В редки случаи са отчитани промени в настроението на хора, консумирали билката. Джинджифилът е противопоказен за бременни жени, кърмачки и малки деца. Не е желателна консумацията му и при хора, страдащи от сърдечно-съдови проблеми, камъни в жлъчката, мозъчни тумори или други заболявания в областта на мозъчните тъкани.