Да се омеси хляб дори за ежедневна употреба, е вълнуващо преживяване, а когато се прави за някакъв празник - е ритуал, който създава връзка със силите, управляващи живота. Затова в обредния хляб, посветен на някой от народните празници, има и магия, и богата символика.
Традиционните похвати в приготвянето на обредните хлябове са различни в отделните краища на България, но общите неща са повече и създават усещане за единство на традициите.
Най-характерно за обредния хляб е, че той обикновено се прави в кръгла форма, на пита. В зависимост от празника се украсява със стилизирани фигури от тесто на предмети, животни или символи, които обикновено свързваме със съответния празник.
Друга особеност е, че се спазват строги изисквания. Например, като това хлябът да се меси от девици, облечени в нови дрехи. Да се използва само нов квас, а водата да се налива в мълчание. Друга повеля е да се сложи запалена свещ до обредната пита. Това носи увереност, че участниците в тържеството са пазени от зли сили.
Този, който ще разчупи питата, трябва да бъде стопанинът на дома, или най-възрастният на масата. Всеки трябва да се прекръсти, когато получи своя дял. Парче от обредния хляб се полага на всички, включително се отделя част за работния добитък и домашните любимци.
Ето как да приготвим обредната пита за празник у дома.
Необходими продукти:
1 кг брашно
50 г жива мая или пакетче суха
1 с.л. захар
1 с.л. сол
4 яйца
50 г масло
½ л прясно мляко
1 яйце за намазване
Приготвяне:
Брашното се пресява в широка тава и се прави кладенче в средата. В леко затопленото прясно мляко се слага маята. Отделно се разбиват жълтъците със захарта до еднородна смес. Белтъците също се разбират със солта. Прибавят се на тънка струйка жълтъците към млякото и маята и всичко заедно се сипва в кладенчето, направено в брашното. Добавят се белтъците и разтопеното масло. Замесва се меко тесто и се покрива с кърпа, за да втаса.
Когато удвои обема си, тестото се дели на три части. Най-голямата топка се поставя в средата на намаслена тава със закопчаващи се стени. Вторият къс се дели на две части и от тях се правят тънки фитили, които се усукват един около друг. Получава се плетеница, която се завива около топката в средата.
От най-малкото парче тесто се правят фигурите. Според празника те могат да бъдат грозд; житни класове; животни - агънца, пиленца, риба; кръст или ангелчета и други религиозни символи. Декорациите се изрязват с формички за сладки или на ръка. Оформянето на гроздови или житни класове става с помощта на кухненската ножица или ножовете за декорация на храна. Накрая се разбива яйцето и с четка се намазва питката без декоративните елементи. Те оставят бели, за да се забелязват.
Печенето на погачата трае около 40 минути на 180 градуса във фурната. През първата половина от времето за изпичане капакът на печката не бива да се отваря.
Малко преди да е готова питката, кората се маже с масло, за да е хрупкава. След изваждане обредният хляб се напръсква леко с вода и се покрива за половин час с кърпа.
