Годни за консумация плевели

За повечето от нас плевелите са лоши растения, които трябва да бъдат премахнати или просто треволяци. Но се оказва, че много от тях всъщност са доста хранителни и здравословни. Те могат да се използват за приготвяне на салати и супи и дори за приготвяне на сладко. Макар повечето хора да гледат на тях с пренебрежение, не е излишно да се знае, че те могат да послужат за здравословна храна, както в обичайни, така и в трудни житейски ситуации. Ще разгледаме някои годни за консумация плевели, често срещани у нас,

От друга страна, животът ни е толкова непредсказуем, така че можете да се окажете във ситуация, в която оцеляването ви ще зависи от вашите знания.

Глухарче. Глухарчето буквално се среща навсякъде от ранна пролет до късна есен. То е изцяло годно за консумация растение - от цветовете до корените. Може да се използва свежо в салати, да се свари във супи, да се панира, а от изпечените му корени може да се приготви кафе.

Врабчови чревца или Звездица. Среща се навсякъде, особено във влажни зони - много упорит плевел. Листата са годни за консумация, използват се в салати.

Тученица. Плевелът съдържа много антиоксиданти. Богат на аскорбинова киселина (витамин С), бета-каротин (провитамин-А), глутатион и токоферол (витамин Е) и омега-3 мастни киселини. Тученицата има вкус на спанак. Подобно на спанака, тученицата се консумира сурова или варена. Кълновете на плевела се добавят към супи или салати. Чудесна за мариноване и консервиране за зимата.

Червена мъртва коприва (великденче, гергьовденче). Високо хранително растение, тъй като е богато на витамини, желязо и фибри.

Цикория или Синя жлъчка. Ядливи части на цикорията са цветовете, листата и корените. Тя е източник на тиамин, ниацин и цинк, витамини А, С, Е, К, рибофлавин, витамин В6, фолиева киселина, пантотенова киселина, калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, мед и манган. Корените от цикория се използват за приготвяне на кафе. Младите листа от цикория се използват в салати, а зрелите зелени листа се използват като гарнитури за ястия.

Горски слез. Растението е напълно годно за консумация, листата му могат да се използват като заместител на салата и са отличен източник на витамини А и С, калций и желязо. От листата се правят сармички, готвят се в ястия.

Щир или амарант. Богати на протеини, листата се използват главно за супи и ястия. Младите листа могат да се добавят в салати.

Живовляк широколистен. Живовлякът съдържа огромно количество полезни вещества: каротин, лимонена киселина и никотинова киселина, фитонциди, танини, витамин С, витамин К, минерални соли и протеини (в семената). Използва се в салати.

Коприва. Няма нужда от представяне, но все пак копривата е богата на минерали (хром, желязо, фосфор, калий, цинк, мед, сяра, манган, силиций), витамини (група В, витамин А, каротин, витамин С, D, К) и аминокиселини.

Лапад. Източник на витамини А и В. Листата на лапада се използват в салати, въпреки че не трябва да ядете по много от тях, защото могат да раздразнят пикочните пътища. Младите листа могат да се добавят към салати, сосове, супи, ястия с яйца.

Репей. Репеят се отглежда в Япония като зеленчук, тъй като е много добър източник на много полизахариди, ценни минерали - желязо, манган, магнезий и малки количества цинк, калций, селен и фосфор. Листата и корените на репея съдържат малки количества фолиева киселина, рибофлавин, пиридоксин, ниацин, витамин Е и витамин С. Плевелът има годни за ядене корени и стъбла. Цветовете му имат вкус на артишок, а корените имат подчертан орехов аромат. Корените могат да се консумират сурови и да се добавят към салати, както и варени, мариновани, задушени. Репеят върви добре с картофени ястия.

Детелина юервена. Здравословен чай се прави от цветовете, а листата се използват за салата, супа или зеленчукови кюфтета

Лобода. Листата и семената както на култивираната, така и на дивата лобода са годни за консумация. Листата са много засищащи, защото съдържат протеини. Използват се за супи, гювечи, салати, дори ферментират като зеле. Семената се смилат на прах и се добавят към тестото при печене на хляб.

Пирей или пшенична трева. Консумират се младите корени, накиснати, изплакнати и нарязани на салата. Изсушените корени се използват за чай.

Седмолист. Листата се използват за храна, те са първите, които си пробиват път от земята през пролетта. Използват се и в салати и супи.

Киселиче. Често се бърка с детелина, но се различава по киселия вкус на лимон, който имат листата му. Това пък означава, че съдържат много витамин С, който е толкова необходим през пролетта. Пресните листа се добавят към салатата, а чаят от тях ще има приятен кисел вкус.

Дебелец. Сочните хрупкави листа са добри в салатите, те също се мариноват или добавят към други зеленчуци и готвят гювечи.

Полски хвощ. Младите кълнове се слагат в желета и компоти, в гювечи. Зелените сочни стъбла се консумират сурови или задушени.

Магарешки бодил. Отстранете тръните от младите листа и яжте без колебание. Корените на растението също са годни за консумация. От цветовете се прави чай и сироп.

Бръшлянова самобайка. Дребното ароматно растение има високо съдържание на витамин С. Младите листа се консумират сурови, а чаят е изключително полезен.

Чеснова трева или Лъжичина. Листата са крехки с лек чеснов вкус, използват се в салати като заместител на чесъна.

Полска попова лъжичка. Всички части на растението са богати на аскорбинова киселина. Младите листа съдържат около 20% суров протеин, до 40% безазотни екстрактивни вещества и до 25% фибри, до 0, 1% аскорбинова киселина. Семената съдържат масло (до 30%), което може да се използва за технически цели.

Овчарска торбичка. Младите листа се използват за салати, супи, в ястия като спанака.

Кръглолистна камбанка. листата са богати на витамин С. Ядат се сурови

Синя метличина. Само цветовете на плевела са годни за ядене.

Лепка или обикновено еньовче. Толкова досадната трева, която постоянно се вкопчва във всичко е изцяло годна за консумация.

Папур. Яжте млади стъбла с листа (по-близо до коренището, премахвайки старите листа). По-добре е да сварите старите листа.

Списъкът с ядливи плевели със сигурност не е изчерпателен. В трудни исторически времена хората са консумирали доста диви растения, които сега дори не забелязваме. Но ако решите да пробвате с някой плевел, то преди това добре проучете как изглежда конкретното растение и дали няма отровни двойници, защото не всяка тревичка ще ви донесе ползи за здравето.