В разговорната реч холестеролът се определя като добър и лош. Това обаче е прекалено общо разграничение, тъй като тази тема не може да се разглежда с подхода черно и бяло. Има редица фактори, които са сериозна предпоставка за образуването му - гените, възрастта, полът не са под наш контрол и не подлежат на влияние. Все пак е нужно да разполагаме с информация, която да подпомогне борбата с него, защото той е предпоставка за сериозни сърдечни заболявания.
Какво представлява холестеролът?
Когато говорим за холестерол, става дума за восъчна субстанция, която прилича на мазнините. Тя се открива по стените на клетките на всички органи и системи в тялото - сърцето, черния дроб, нервната система.
На тялото холестеролът е нужен за производството на хормони, жлъчна киселина, витамин D и други необходими вещества. На спортистите помага за добрите резултати, защото синтезира тестостерона. Тялото ни само произвежда необходимия му холестерол, който се движи в кръвта, но не самостоятелно. Това става с помощта на липопротеините.
Липопротеините, които пренасят холестерола в тялото са 2 основни вида:
- Липопротеин с ниска плътност - LDL, известен като лош холестерол, защото отговаря за придвижването на холестерола към тъканите и артериите. По-голямата част от холестерола в кръвта е с ниска плътност. Колкото по-високо е нивото на лошия холестерол в кръвта, толкова по-голям е рискът от сърдечно- съдови заболявания.
- Липопротеин с висока плътност- HDL, наречен още добър холестерол, защото придвижва холестерола извън тъканите към черния дроб, който го извежда извън тялото. Ниското ниво на добър холестерол е предпоставка за инсулти и сърдечни заболявания.
Ако в кръвта има твърде много холестерол, това му пречи да се движи свободно, защото той има склонност да се натрупва по стените на съдовете. С течение на времето това ги стеснява, прави ги по-малко гъвкави и се стига до атеросклероза, тоест втвърдяване на артериите.
Това може да се случи на всички кръвоносни съдове, включително тези на сърцето (коронарните артерии). При запушване на коронарните артерии, кръвта не може да снабдява с кислород и хранителни вещества сърдечния мускул. Това води до болка в гърдите и болестта ангина пекторис.
Ако някоя плака се спуска, се образува кръвен съсирек, който блокира притока на кръв през артериите и инфаркт. Лошият холестерол, въпреки името си, има полезна функция - при диабет се получава висока киселинност, която е опасна за стените на кръвоносните съдове. LDL се струпва там, за да ги пази.
Фактори, определящи нивата на холестерол
Нездравословни нива на холестерола могат да бъдат предизвикани от много фактори.
- Наследственост - количеството лош холестерол, произвеждан от тялото и скоростта на изхвърлянето му се влияят от гените. Все пак малко са хората, които имат висок лош холестерол само заради генетична предразположеност.
- Пол и възраст - холестеролът в кръвта започва да се покачва около 20-годишна възраст и продължава да се движи нагоре докъм 60-65 години. Затова с напредване на възрастта трябва да се обръща повече внимание на този проблем. При мъжете той е по-отчетлив.
- Хранителна диета - това е фактор, върху който човекът може да влияе пряко. Всички видове мазнини, без трансмазнините, могат да повишат добрия холестерол в кръвта.
- Телесно тегло - нездравословно високото тегло означава по-високи нива на триглицеридите и риск от сърдечно-съдови заболявания. Мастната тъкан около органите създава допълнителен проблем.
- Физическа активност - активният начин на живот повишава нивата на добрия холестерол.
- Алкохол - минималните количества алкохол, най-вече доброто червено вино оказва благоприятно действие върху нивата на холестерола, но редовното прекаляване с него има негативни последици.
- Тютюнопушене - тютюнът има пряка връзка с понижаването на добрия холестерол. Коронарната болест на сърцето е 4 пъти по-голяма при пушачи.
До какво водят високите нива на холестерол?
Когато холестеролът и триглицеридите (мазнините в кръвта) достигнат високи нива, се засилва опасността от образуване на плаки в кръвоносните съдове. С течение на времето плаките запушват съдовете, нарушават притока на кръв и водят до атеросклероза.
Ако сърцето не получава достатъчно кръв, намалява и притокът на кислород до сърдечния мускул. Това увеличава опасността от инфаркт на миокарда. Същата опасност, но отнесена към мозъка, води до инсулт.
Как да свалим нивата на холестерола без лекарства?
За щастие има начини да се намали високия холестерол без лекарства. На първо място това става чрез промяна в хранителната диета. На първо място са необходими следните вещества:
- Омега-3 мастни киселини, особено при хора с генетично високи нива на мазнини в кръвта. Източници на омега-3 са: маслото от ленено семе, мазната риба, хранителните добавки с рибено масло (това са също рибата тон, херингата, сардината, скумрията и сьомгата).
- Фибри - има 2 типа фибри - разтворими и неразтворими.
Разтворимите се разтварят и сгъстяват във водата. Те понижават холестерола, когато са включени в осмислена диета. Състоят се от лепкави вещества от рода на смолите и пектина, които се превръщат в гелообразно вещество във вода. Гелът се свърза с холестерола и жлъчните киселини в тънките черва и ги изхвърля извън тялото.
Освен това фибрите стабилизират кръвната захар, създават чувство на ситост и така подпомагат загубата на излишно тегло. Източници на фибри са овесените ядки и трици, ечемикът, бобът, сладките картофи, броколите, аспержите, ябълките, крушите, ягодите, бананите, цитрусите, бадемите, лененото семе и други.
Авокадо - авокадото съдържа основно мононенаситени мазнини, подобни като действие на полиненаситените, които понижават лошия холестерол и пазят сърцето.
Куркума - нивата на триглицериди се редуцират значително при употреба на куркума. Куркуминът, който се съдържа в нея, намалява липопротеина с ниска плътност, общия холестерол и триглицеридите.
Ядки и семена - Те съдържат вещества, които подобряват липидния профил и здравето на сърцето. Такива са ненаситените мазнини, омега-3 мастните киселини, фибрите, витамин Е, стеролите и други.
Физическа активност срещу холестерола
Физическата активност увеличава нивата на добрия холестерол. Тя регулира теглото, диабета и високото кръвно. Аеробната гимнастика подобрява работата на сърдечния мускул и увеличава капацитета на белите дробове.
Затова динамиката в ежедневието е главен фактор срещу болестите на сърцето. Дори средната интензивност на физическата активност влияе благоприятно, като намалява сериозно риска от сърдечно-съдови заболявания.
От какво да се пазим?
- Трансмазнини - тяхното наличие в храната е сериозно. Независимо дали са упоменати като хидрогенизирани мазнини или масла, те нямат място в хранителната диета.
- Бърза храна - тя е основен виновник за високия холестерол. За да бъдат трайни храните, те са обогатени с трансмазнини, рафинирана захар и други вредни съставки.
- Тлъсто месо - съдържа се основно в колбасите и полуготовите и готови месни продукти.
- Натрий - прекомерната употреба на сол за разнообразяване и запазване на храната също е сред главните виновници за високи нива на холестерол.
- Алкохол и цигари - те са сред веществата, които засилват влиянието на лошите фактори.
Ако се съблюдават добре тези фактори може да не се стигне до лекарска намеса и лекарства, които имат и своите странични действия.
