Сред морските дарове мидите заемат централно място, но любителите на тази морска храна рядко имат информация за всички видове миди, които морето щедро предлага на хората.
Интересен вид е мидата дяволски нокът, наречен така заради външния вид на черупките си. Това мекотело има черупка с форма, напомняща дълъг нокът, но се нарича също и мида бръснач, заради оприличаване с подобна форма. Въпреки името и необичайната си форма, мидата заслужава доверие и интерес от кулинарна гледна точка.
Описание на мида дяволски нокът
Мидите са сред най-популярните мекотели, лесни за приготвяне, могат да се сервират като гарнитура или в първи ястия. Освен това са с ниско съдържание на калории и мазнини.
Родът на мидите е много голям. Те носят научно име Mytilus galloprovincialis и са са мекотели, съставени от две еднакви клапи, тоест черупки. Обикновено ги намираме прилепнали към скалите, благодарение на протеинова нишка, наречена бисус, секретирана от мидата, тоест от самото мекотело. Моретата, богати на миди, са Средиземно море и Атлантическият океан, но те могат да бъдат намерени и в райони за отглеждане.
Дяволският нокът съществено се различава от тази представа. Тази мида носи латинско название Solen vaqina. Тя е издължена мида, която живее вертикално заровена и може да се закопае на дълбочина до 1 метър. Лесно разпознаваема е поради формата си, със светлокафяв или кремав цвят. Месото е със същата форма като на черупката. Среща се рядко. Обича тинесто дъно, където може добре да се зарови. У нас може да бъде намерена около река Ропотамо.
По отношение на хранителната си стойност мидата дяволски нокът не се различава съществено от останалите представители на това мекотело.
Хранителни стойности на мидата
От хранителна гледна точка мидите са отлични антиоксиданти, те са ценен източник на благородни протеини и витамини С и В. Освен това съдържат различни минерални соли, като калий, натрий, фосфор и цинк, които имат стимулиращи и храносмилателни свойства.
Мидите се считат за афродизиак. Те съдържат много желязо, така че са подходящи за хора с желязодефицитна анемия. Освен това комбинацията желязо-миди също се усвоява добре в червата, за разлика от това, което може да се случи с други мекотели.
Наличието на витамин B и минерали, като йод и магнезий, помагат за преодоляване на състоянията на умора.
Не трябва да се пренебрегват и полезните свойства на мидите за сърцето. Високото им съдържание на калий помага за контролиране на високо кръвно налягане и задържане на вода.
Глюкозамин и миди
Преди няколко години бяха проведени проучвания за противовъзпалителните свойства на мидите. Благодарение на високото съдържание на глюкозамин, това мекотело се счита за най-мощното природно противовъзпалително средство, особено за лечение на ревматизъм, артрит и артроза.
Комбинирайки ползите на мекотелото мида с интересния вкус на месото на конкретният вид, мидата дяволски нокът е намерила своето място в кулинарията.
Как да се приготвят миди дяволски нокът
Въпреки малко неприятното им име, тези миди са уникално вкусни и приятни и се смятат за истински деликатес. С много месо под тънката си черупка, те са прекрасно мезе за бяло вино в летните дни.
Тъй като е по-трудно да се намерят пресни, по-често се приготвят специалитети със замразени миди.
Особеното тук е, че когато бъдат извадени от фризера, трябва да се оставят за 4 часа в хладилника, за предпочитане на долния рафт. След това се потопят във вода и те ще се отворят сами. Не е необходимо водата да се осолява, както обикновено се прави с живите пясъчни миди, което ги кара да изхвърлят пясъка под черупката.
При обработване на тези миди трябва добре да се измият, за да сте сигурни, че няма останал пясък, тъй като те имат повече пясък в черупките си, отколкото останалите миди поради начина си на живот. После се оставят върху кухненска хартия, за да абсорбира излишната влага.
Миди дяволски нокът с паста
Необходими продукти:
- 1 килограм миди - предварително почистени и замразени от секцията за замразени морски дарове;
- 3 чаши сос маринара -собствен или от магазина за хранителни стоки
- ½ пресен лимон;
- 1 супена лъжица люспи от червен пипер, или повече или по-малко в зависимост от това колко пикантно трябва да се получи;
- 2 чаши тортелини или ½ пакет суха паста;
- настърган пармезан - за сервиране.
Приготвяне:
Тъй като мидите са замразени в магазина, те вече са сварени. Не се премахва брада. Просто се слагат в тенджерата.
Добавя се сосът Маринара, люспите от червен пипер, лимоновият сок и пастата в тигана. Оставят се да заврат бързо и се разбъркват няколко пъти, докато се готви. Готви се, докато макароните станат така, както обичайно се приготвят.
Когато пастата е готова и мидите са се отворили, се сервират. Малко хляб фокача за потапяне е добра идея с мидите, а пармезанът им придава не само добър вкус, но и съблазнителен вид.
Тази мида е най-вкусна, когато се консумира топла. Най-добрата компания за нея е бялото вино, но в зависимост от начина на готвене подходящи са и други вина.
Подправки за миди дяволски нокът
Мидите дяволски нокът са много харесвани в средиземноморската кухня, където смело се комбинират с пикантни подправки.
Освен класическите чубрица, босилек, розмарин, дафинов лист, риган, чесън, лимон, черен пипер, шафран, див копър, магданоз, дяволският нокът добре се комбинира със сос маринара, калабрийски люти чушки, придаващи нотка на пикантност на блюдото.
Доматеното пюре, сотираният лук и други подправки придават неустоим аромат и вкус на този вид миди, приготвени задушени, пълнени, пържени, сготвени на яхния или със зеленчуци.
Сортове вино за миди дяволски нокът
- Совиньон блан - това вино е известно с плодовия си вкус;
- Пино гриджо - свежо вино с добър киселинен баланс;
- Тези два сорта са подходящи за миди, приготвени натюр;
- Пенливи вина - просеко, шампанско и кава са подходящи за пържени варианти на мидата;
- Розе е добър избор, когато мидите са приготвени с доматен сос;
- Сортът сира също се комбинира добре с мидите, приготвени с тестени изделия като макарони.
Коментари