Френска кухня за окото и душата

И според ценители, и според специалисти, френската кухня е призната за най-вкусна на света.

Още от древността център на културната и икономическата дейност във Франция е Париж. Именно там се раждат повечето френски майстори кулинари.

Италианците са пренесли във Франция готварското изкуство, а френските готвачи от своя страна използвали големия асортимент от продукти и доразвили и дообогатили кухнята си.

През Средновековието банкетите били често срещани в аристократичните среди. Готвили се много блюда, сервирани едновременно или както се казва на френски service en confusion. Гостите се хранели с ръце, а месото се поднасяло на големи късове.

Естетическият вид на храната бил високо ценен, а вечерята обикновено завършвала с issue de table, което към днешна дата е част от съвременен десерт от бонбони, сирене и вино, което е овкусено с подправки.

В началото на 18-ти век се създава висшата кухня или haute cuisine. От този период е известен и прочутият готвач La Varenne, който е автор на първата публикувана кулинарна книга във Франция. Рецептите му са революционни и променят изцяло стила на готвене – от Средновековието към новите техники. Започват да се приготвят по-леки ястия.

В началото на 19-ти век френската кухня става по-изтънчена. По това време започват да се приготвят сосове и суфлета. Малко по-късно – в средата на 19-ти век, блюдата започват да се сервират поотделно.

Традиционното френско хранене се състои от топъл или студен ордьовър - d'oeuvre и hors d'oeuvre за обяд, следван от супа, основно ястие, салата, сирене и десерт.

В началото на 20-ти век висшата кухня се превръща в „национална кухня на Франция”. Променя се и маниерът на готвене. Гарнитурите вече не са тежки и скриващи ястието, а допълващи вкуса и аромата му.

В средата на 20-ти век отново настъпват реформи във френската кухня. Отрича се сложността и се намаля времето за приготвяне на ястията, като се цели да се запазят естествените им вкусови качества.

И все пак, какво е специфично за френската кухня?

Рататуй (Ratatouille) или зеленчуков гулаш, който започва да се приготвя първо в Ница. Основните му съставки са домати, лук, патладжани, тиквички и чушки. Добър е и като основно ястие, и като гарнитура.

Франция е известна и със своите колбаси като например правените от карантии наденички. Нека не забравяме и най-важният и характерен специалитет на френската пекарна – франзелата. Тя е неотменна част към почти всяко ястие и е особено ценена.

Друг традиционен специалитет са охлюви. Това ястие дължи популярността си на Антоан Карем, създател на книгата „Похвалите на френската кухня”. Охлювите се приготвят с масло, чесън и магданоз, а популярността им е станала толкова голяма, че се създава специфичен прибор.

Франция е страната на сирената, които се оценяват на около 370 вида. В зависимост от направата, може да се различат на прясно сирене, покрито с бяла плесен, сирена с промита повърхност, сирена с естествена синя плесен, сирена от козе мляко, пресовани, догрявани и недогрявани сирена. Неотменна част от храненето на един французин, сирената се поднасят върху дървена съска за обяд или вечеря.

Французите пият вино вместо вода, мляко или чай. То е задължително към всяко хранене. Предполага се, че един французин изпива по 100 литра вино годишно.

Французите внимателно подбират ястията за кухнята си в зависимост от празниците, ранга на празненството, времето на деня и пр. Те закусват кафе, чай или горещ шоколад с кроасан между седем и девет часа, обядват около 12-13 часа, а вечерята често започва със супа – около двайсет часа.