Агавето представлява растение, което по външен вид наподобява кактус. Расте в дивата пустош на Централна и Южна Америка, а най-популярната му употреба е за направата на световноизвестната текила.
Агавето е най-разпространено в Мексико и съседните ѝ райони, както и островите в Карибско море, Южна и Централна Америка. Може да се открие и в Средиземноморието. В Европа агавето се внася от 17 век.
Въпреки че много прилича, агавето не е кактус и няма нищо общо с него. То принадлежи към семейството на лилиите, а вече дори има свой собствен вид Agavaceae, който включва в състава си повече от 400 вида агаве. В Мексико са разпространени 400 вида от групата, от които в наши дни само Agave Tequilana /синьо агаве/ се използва за направата на текила. Първата спиртна напитка, която е била произведена от агавето е позната като вино мескал, а днес общата категория към която принадлежи текилата е известна като мескал.
Агавето има месести листа, които са разположени едно спрямо друго като розетка. За да се извлече сладкия нектар от агавето, който се използва като заместител на захарта, от сърцевината на растението трябва да бъде извлечен сок, който в последствие се филтрира и хидролизира. Полученият цвят може да има светъл или тъмен цвят, а от това зависи и неговия вкус. Светлият нектар от агаве има по-неутрален вкус, докато по-тъмните нектари имат карамелен вкус и аромат и са по-сладки. Съществува и суров сироп от агаве, който се произвежда с ниска температура.
Използваемата част на агавето е неговата сърцевина, от която се получава прословутият сироп. От листата на много видове агаве пък се произвеждат канап, въжета, риболовни такъми и дори опаковъчна хартия.
Някои части от агавето се използват и в кулинарията - стъблата, цветовете и листата са много подходящи за салата. От сърцевината на синьото агаве се приготвя текилата, а от някои други видове агаве се получава меласа, при ферментация - алкохолни напитки.
Първи ацтеките познавали агавето. Те го наричали „дар от боговете“. Нектарът от агаве се е използвал успешно още преди хиляди години за подслаждане на различни напитки. Наричали го още „медена вода“, защото е по-сладко от меда, но със значително по-рядка консистенция.
Състав на агавето
Нектарът от агаве се състои главно от глюкоза и фруктоза. Съдържанието на фруктоза е много високо, достига до 90%. В сравнение с другите продукти, които се използват за подслаждане, нектарът от агаве има много по-нисък гликемичен индекс – 27. В агавето има голямо количество витамини А, В, К, D и С, както и кумарини, алкалоиди, естрогеноподобни изофлавоноиди.
100 г агаве съдържа едва 0.15 г мазнини, 0.52 г белтъчини и 16 г въглехидрати.
Избор и съхранение на агаве
В последните години вече и на българския пазар се продава сироп от агаве. Може да се открие в повечето биомагазини, но цената му е скъпа – около 150 г струват повече от 10 лв. Съхранявайте агавето според предписанията на етикета.
Агаве в кулинарията
Нектарът от агаве е подходящ за употреба от хора, спазващи различни режими на хранене – вегетарианци, вегани и месоядни. Освен това е подходящ и за всички онези, които се стремят към правилното и здравословно хранене. Най-големият плюс на агавето е, че притежава много мек и натурален вкус, освен това се разгражда лесно и бързо. Няма почти никакъв аромат.
Сиропът от агаве се приема като заместител на захарта и меда. Той има всички качества да бъде подсладител, но за съжаление не може да замести напълно меда и всички полезни качества в него. Все пак агавето е чудесна алтернатива за хората, страдащи от алергия към мед.
Агавето се използва успешно като подсладител на чай и кафе; влиза в състава на на различни протеинови барове; овкусява хляб и зърнени изделия, желета, конфитюри, кисело мляко, бонбони, десерти и палачинки.
Сладостта на агавето е 1.5 пъти повече от тази на захарта. Разтваря се много лесно дори в студени напитки. Най-подходящо е агавето да овкусява суровите десерти и шейкове, защото в печива сладостта на сиропа се изпарява малко или много.
Ползи от агавето
Агавето се използва при лечение на редица заболявания на храносмилателната система, в това число язви и различни възпалителни заболявания на червата и стомаха. Агавето е полезни и при възпаления в устната кухина. Растението има успокояващи свойства, които защитават лигавиците и ускоряват оздравяването на организма.
Агаве се използва при бронхит, артрит, очни възпаления, менструални нарушения, при рани и порязвания. Агаве, смесено с тиквени семки и жълто чили, е много полезна смес при хора, които страдат от повторно завръщане на заболяванията, които вече веднъж са ги поразили.
Агавето има диуретични, антисептични, противовъзпалителни, разхлабващи и укрепващи свойства.
Смята се, че в агавето има важна съставка, която се бори с калцификацията в организма и предпазва от остеопороза и други ставни заболявания. Регулира нивото на инсулина в кръвта, предпазва от рак на дебелото черво.
Сиропът от агаве се усвоява много бързо и лесно от организма. Вкусът му е приятен, подходящ е за вегани и вегетарианци, а гликемичният му индекс е изключително нисък - 27.
Мед или сироп от агаве - кое да изберем?
Много хора смятат, че сиропът от агаве е по-полезен от меда и затова в последните години се спират на този екзотичен продукт. Вярно ли е това? Нека сравним меда и сиропа от агаве:
Медът е един от най-ценните хранителни продукти, усвоява се лесно от организма и е богат на важни витамини и минерали. В състава му влизат витамини (В1, В2, В3, В6, Е, С, К), органични киселини, провитамини и други ценни елементи, срещащи се в кръвта, но в малки количества.
Въглехидратите в меда са под формата на фруктоза, глюкоза и много ди- и тризахариди. Медът е богат и на минерални вещества, органични киселини и около 20 на брой аминокиселини. От всичко изброено става ясно, че медът е много по-добър избор в сравнение със сиропа от агаве. Той е изключително ценен източник на незаменими вещества, но не бива да се консумира от хора с непоносимост.
Цената на агавето е по-висока от тази на меда, което е още един плюс на пчелния продукт.
Вреди от агавето
Въпреки че имат редица полезни свойства, агавето притежава и някои негативи. На първо място, не приемайте нектарът от агаве в големи порции, и то наведнъж. Поради високото му съдържание на фруктоза агавето може да предизвика болестни състояния много по-лесно, отколкото глюкозата. Приет в големи дози, сиропът от агаве напълно губи полезните си свойства.
Това е така, защото глюкозата метаболизира във всяка една клетка на човешкото тяло, докато фруктозата само и единствено в черния дроб. Консумацията на толкова богат на фруктоза продукт може да спомогне за развитието на патологични условия, близки до диабет. Освен това може да се стигне до увеличението на млечната и пикочната киселина.
В тежките случаи може да се наблюдава метаболитна ацидоза. Други негативни последици, свързани с прекомерната консумация на фруктоза, са загуба на цинк, калий, желязо и магнезий. Фруктозата може да усили процесите на стареене на клетките.
Сиропът от агаве няма полезни свойства и във ферментирал вид. Повишената употреба на фруктоза може да доведе до преждевременно стареене на клетките.
Всички тези негативни ефекти могат да бъдат избегнати.
Консумацията на 15 до 50 г сироп дневно се смята за напълно безопасна, но забележете – при хора, които не страдат от чернодробни заболявания и водят активен начин на живот.
Агавето може да бъде заменено от стевия - сладка на вкус билка, която обаче не съдържа захар.
Бъдете внимателни с избора на подсладител и не се заблуждавайте, че щом е алтернатива на бялата захар, значи е по-полезна. Информирайте се за възможните странични ефекти на подсладителите, за да не се сблъскате със здравословни неразположения и обостряне на някои заболявания.
Коментари