Ленът (Linum usitatissimum) е познат на човечеството от незапомнени времена и се счита за една от най-ранно култивираните култури. Здравословните ползи от него са доказани чрез различни и огромни на брой изследвания, които са категорични, че лененото семе и неговият състав от фибри, мастни киселини и витамини са същинска аптека за нашето здраве и важна част от здравословния хранителен режим.
Ленът е от семейство Ленови (Linaceae) и е род едногодишни и многогодишни тревисти растения и полухрасти. Тази култура се отглежда главно в три направения – маслодаен, от който се добива лененото масло, влакнодаен, от който седобиват влакна от стеблата, междинен, който съчетава в себе си и двете функции – за масло и за влакна. Познати са още планински и полузимен лен. Културният лен е масов и се отглежда за ленено масло и за влакна.
Лен се отглежда по високите полета в България, но също така насаждения с лен има и по Северното Черноморие. Този културенвид е типичен за Европа, Средиземноморието и Югозападна Азия, като е разпространен из цялата площ на Стария континент, без крайните северни крайните южни части. Диворастящ лен може да се срещен по ливади и тревисти и скалисти места в подчертана влажност. Вирее предимно от 200 докъм 2600 м надморска височина.
Влакнодайният лен предпочита умерен климат без резки граници в дневната и нощната температура. Това културно насаждение обича влагата – както почвена, така и въздушна. Заради слабо развитата си коренова система изисква богати почви с лесно усвояеми хранителни вещества.
Навярно най-ценната част от лена е лененото семе (Semen Lini). То задължително трябва да е събрано в пълна зрелост. Най-подходящ за лечебни цели едросеменният маслодаен лен. От лена се получава и ленено брашно (Farina Lini), което също намира широко приложение. Безкрайно ценно е и лененото масло (Oleum Lini), което е популярна хранителна добавка.
Важно е да отбележим, че единствено и само лененото масло, което е напълно чисто и получено по метода на студеното пресоване, складирано правилно, като е предпазено от кислородно окисление, от светлината и при подходяща температура, може да е запазило всичките си ценни качества и съставки на 100%.
Само това олио може да допринесе за човешкото здраве. В противен случай неправилно получавано и неправилно складирано лененото масло може съвсем лесно да граняса и да стане токсично. Освен че е ценно за здравето, лененото семе намира и други приложения – то влиза в състава на лакове, бои, линолеум и сапун.
Огромни насаждения с лен днес се отглеждат в Индия. В търговската мрежа лен може да закупите като хранителна добавка, във суров вида, пакетирано в пликове, за да може да го добавяте в състава на различни ястия и храни.
История на лена
Има данни, че за първи път лен е бил култивиран преди повече от 7000 години в Близкия Изток. Още тогава хората го използвали за източник на влакна и масло. По нататък в историята древните египтяни, евреи, гърци и римляни продължили с отглеждането на лен, чиито семена използвали за храна, полученото масло прилагали като лекарство, а от влакната правели дрехи, въжета и платна за корабите.
Твърди се, че военните римски легиони използвали хляб от лен, който бил пълноценна храна, позволяваща им да издържат на дълги преходи и тежки битки. Дори и днес една от съставките на Римския хляб продължава да е лененото семе.
В древен Вавилон използва частите на лена като лекарство, с през 650 г. пр. н.е. великият лечител Хипократ го препоръчвал за облекчаване на стомашни болки и възпаления на лигавицата. Гръцкият философ Теофраст прилагал на пациентите си ленено семе и масло като лекарство против кашлица.
Малко по-късно, през 8-ми век във Франция Карл Велики приел дори специален закон, който повелявал да се използва ленено семе сред подчинените му, за да може да разчита на тяхното здраве. Законът бил старателно придружен и от и правила за употреба на лена. Наричали Планинския лен пречистващ лен, защото славата му на очистително средство се носела навсякъде.
Състав на лена
Лененото семе е най-богатият източник на ненаситени масти киселини омега-3. Тези дребни семенца на лена регулират имунитета и подобряват редица биохимични процеси в организма. В тях се съдържат още лигнани, които представляват естрогени с антиоксидантно действие, които регулират хормоналното равновесие и стимулират производството на хормони в организма.
Семената на лена са изключително богати на фибри, които са така важни за храносмилането и отделителната система. Активната секреция и засилената двигателната функция на храносмилателната система са заслуга на гликозида линамарин, в резултат на което ленът предизвиква мек слабителен ефект, непричиняващ болки и колики.
В състава на лененото семе се съдържа 5-12% слузно вещество, което предизвиква в крайна сметка лекия слабителен ефект. Това слузно вещество може да извлечете от епидермалните клетки чрез накисване в студена вода без допълнително загряване. Процентът на тлъстото масло е 30-45%, в което влизат главно глицериди на ненаситени висши мастни киселини — линоленова, линолова и олеинова.
В лененото семе се съдържа около 1.5% цианогенен гликозид линамарин, който се разпада под действието на фермента линамараза на циановодород, глюкоза и ацетон. Освен това е малките семена на лена има около 20-30% белтъчини, 10-25% въглехидрати, органични киселини, ферменти, витамин А и др.
Освен на Омега–3 лененото семе и лененото масло са източник и на Омега–6 (линолова киселина) и Омега–9 (олеинова киселина) мастни киселини, които, от своя страна, са източник на магнезий, цинк, витамини от В група, витамин Е и витамин А.
Ползи от лена
Ленът и продуктите от него са изключително ценни за човешкото здраве и намират приложение при лечението и профилактиката на много заболявания. Лентът има антисептично, противовъзпалително, успокояващ дразненето действие. Той е омекотяващо, разслабително, очистително средство с доказано положително влияние при успокояване на кашлица.
Лененото семе намира широко приложение при спастичен запек. Неговите слузни съставки оказват противовъзпалителното действие при възпаление на стомаха, червата, бронхите, пикочните пътища и др. Прилага се и външно при изгаряне, циреи и др. За целта се правят компреси от счукано ленено семе или ленено масло. Маслото от лен е много ефикасно при изгаряния и често се смесва с варна вода в такива случаи.
Доказана е ползата от лененото семе за болни с нарушена обмяна на мазнините. Често специалисти го включват в диетичния режим на страдащи от атеросклероза и при затлъстяване. Добре е да се знае, че лененото масло, което се съдържа в лененото семе, пречи на всмукването на животинския холестерол.
Настойки от ленено семе могат да се използват за лечение на кашлица и възпалено гърло, като по желание може да ги смесите с мед и лимон за по-приятен вкус. При циреи, абсцеси и външни язви прилагайте лапи от смачкани или ситно смлени семена или използвайте локално при плевритна болка, кашлица, бронхит или емфизем.
Планинският лен има антиревматично свойство. Счита се за много силен лаксатив, който успешно може да замени сената. Прилага се много често при ревматизъм и чернодробни оплаквания, защото силното му слабително действие очиства тялото и натрупалите се токсини от организма.
Начин на употреба: Залейте 1 с.л. ленено семе с 400 мл студена вода. Накиснете го така поне за 2 часа, след което приемайте по 150 мл 3 пъти на ден.
Вреди от лен
Имайте предвид, че маслото от лен има много малка трайност и е капризно по отношение на съхранение – пазете го на хладно и тъмно място и в никакъв случай не го дръжте отворено. Огромна част от предлаганото в търговската мрежа ленено масло не е съхранявано по тези принципи и дори не е получено по метода на студеното пресоване.
Затова и се счита за непълноценен продукт, като някои дори го сочат за токсичен. В състава на лена има известно количество глецериди и фосфати и малко количество отровен глюкоцид, който причинява смърт при животните, които са яли ленено семе.
Коментари