Макробиотичната кухня не е особено позната като понятие. Учението на макробиотиката започва още през древността. По-късно през 1950 г в Европа го пренася ученият Джордж Осава.
Всъщност макробиотиката е начин на живот, по-точно казано здравословно живеене. В това се включват не само храната, тук става дума за философията да живеем природосъобразно. Макробиотичната кухня до някаква степен напомня вегетарианството, но и се различава от него. След 50-те години на 20 век, този вид кухня става все по-популярна и набира скорост.
Това, на което се основава философията – всяка храна, която консумираме, определя тонуса и нашето щастието, както и здравословното ни състояние. Според разбирането за макробиотичната кухня – колкото по-малко топлинна обработка имат храните, които консумираме, толкова по-здравословно ще се храним. И в същото време не се отрича нито един вид обработка на храната.
В този вид хранене се залага на балансираната кухня и по-традиционните начини за приготвяне. Тази кухня не задължава да се ядат определени храни, които са характерни за даден географски район – при макробиотичната диета можем да се храним с тези храни, които ние смятаме за нужни и които ни доставят необходимата сила и здраве.
Това, на което се набляга в макробиотиката са пълнозърнестите храни, както и зеленчуци, плодове, соеви продукти. Пълнозърнестите храни могат да бъдат съответните за района, което допълнително улеснява този начин на хранене. Това, което най-много се консумира в макробиотичната кухня са кафяв ориз, жито, овес, бобови изделия, зеленчуци, много плодове, билкови чайове, подправки, които са непикантни, ядки, семена и напитки, които нямат ободряващ ефект.
Има няколко вида зеленчуци, които не се препоръчват особено като патладжани, чушки, домати, но могат да бъдат консумирани без да се смесват с други продукти. От всички изброени най-много трябва да се похапват кафявия ориз, бобовите растение, водорасли и супа мисо. Макробиотичното хранене, макар много да напомня на вегетарианството, позволява да се хапва месо, като най-силно се препоръчва яденето на риба.
Мисо е японска супа, която е приготвена на основата на соя. Макробиотичната кухня позволява похапването на риба. Количеството храна зависи от следните няколко фактора – сезона, занимание, пол, възраст, здравословно състояние, климат. Повечето храни се приготвят на пара, бланшират се, пекат се на фурна или се сваряват. В макробиотичната кухня може и да се пържи.
