Пшеницата обединява в себе си няколко вида пшенични растения представители на рода Triticum, семейство Житни. Пшеницата е най-важната в света зърнена култура и е повсеместна не само в Европа, но и в много други части на света. Хляб, паста, крекери и кейкове са само началото в списъка на храни, произвеждани от пшеница.
История на пшеницата
Пшеницата е древна култура, която е възникнала в югозападна Азия и е консумирана от повече от 12 000 год. Тя е едно от първите житно-зърнение растения, култивирано от хората. Последните проучвания показват, че първото култивиране на пшеницата е станало в малка област, намираща се в Югоизточна Турция.
Способността ѝ за самоопрашване допълнително е улеснила възникването на редица сортове в различните краища на света. Тя се е смятала за източник на живота и е играла важна роля и в кулинарен, и в религиозен аспект. Около една трета от населението по света разчита на пшеницата за своето изхранване.
Целенасочената селекция на пшенични семена и отделянето им от плевелите постепенно води до създаването на културни сортове. Домашната пшеница с сравнение с диворастящата има по-голямо зърно, а самите ѝ семена са по-здраво прикрепени към класовете - фактор, улесняващ жътвата. Селекцията на по-лесни за прибиране сортове вероятно не е била съвсем съзнателна и най-вероятно е резултат от простото прибиране на реколтата. Независимо от причини за селекция, резултатът е един - постепенното култивиране на дивата пшеница до редица домашни сортове.
С разпространението на пшеницата в Европа се дава начало на употребата на пшеничената слама като изолация за покриви още през бронзовата епоха. Тази практика оцелява до късните години на 19 век.
Днес най-големите комерсиални производители на пшеница са Руската Федерация, САЩ, Китай, Индия, Франция и Канада.
Състав на пшеницата
Пшеницата е изключително богата на редица витамини - А, В, С, Е и К/ минерали - селен, фосфор, манган, цинк, магнезий, желязо и мед. В пшеницата се съдържат омега-3 и омега-6 мастни киселини, около 15 аминокиселини, глутаминова и аспаргинова киселина.
100 г пшеница съдържа 69.1 г въглехидрати, 1.7 г мазнини, 2 г целулоза, 12.1 г белтъци, 349 калории.
Видове пшеница
Най-разпространеният вид пшеница по света и у нас е зимната пшеница /T.Aestivum L./. Характерна нейна особеност е намиращата се на върха ѝ "четка", а в зависимост от сорта може да бъде със стъкловиден, полустъкловиден или брашнест лом.
Твърдата пшеница /T.durum Desf./ е втората най-разпространена пшеница. Тя произхожда от Средиземноморието, има прибрани и дълги осили, а зърното е със стъкловиден лом.
Други много разпространени видове са английската пшеница, двузърнестият и едрозърнестият лимец, тимофеевата пшеница.
Избор и съхранение на пшеница
- Както и с всяка друга храна, проверявайте дали пакетите са добре затворени, за да не е проникнала влага;
- Съхранявайте пълнозърнестата пшеница в съд с капак, на хладно, тъмно и сухо място;
- Пшеничните продукти като брашно, булгур или трици е най-добре да се сърханяват в хладилник, тъй като студената температура ги предпазва от гранясване;
Пшеницата, в своята естествена нерафинирана форма, дава подслон на много важни нутриенти. За да се възползвате от тях, е важно да избирате продукти, направени от пълнозърнеста пшеница, а не от рафинирана, при която природните ѝ богатства се загубват.
Пшеница в кулинарията
В различните обичаи, обреди и традиции зърната на пшеницата са символ на богатство, плодородие и чистота. Насъщният ни хляб е пшеничен. Това е най-честата употреба на пшеницата. Освен това пшеницата е продукт, който влиза в направата на стотици рецепти.
Здравословна салата с пшеничени кълнове, вкусен хляб или малко хлебче, пшеница с мед и орехи - това са само част от многото ѝ приложения. Мляко с пшеница, варена пшеница, пшеница в зеленчукови и месни ястия - тя е един от най-универсалните продукти. Груханата пшеница /варена до разпукване на зърната/ е идеална съставка на много закуски и десерти от жито.
Много голяма част от витамин В и минералите, ценни са развитието и растежа се съдържат в триците. За да се задоволи необходимостта на детския организъм от ценни вещества, може да се направи отвара от жито. Добавянето на трици към кашата на деца, страдащи от запек, действа благоприятно.
Ползи от пшеница
- Здравословните предимства на пшеницата зависят изключително много от това в каква форма я приемате. Ако тя е обработена на 60% в обезцветено и бяло брашно, това означава, че с тези 40%, които остават неизползваеми, Вие губите триците и зародиша на пшеницата, а в тях се съдържат най-ценните за здравето елементи. Когато се храните с продукти, направени от пшенично брашно от 60%, Вие губите почти половината от наличните витамин В1, В2, В3, фолиева киселина, калций, фосфор, цинк, желязо и фибри;
- Жените, които ядат пълнозърнени продукти, тежат по-малко. Проведено изследване е показало, че жените, консумиращи пълнозърнени продукти, не само тежат по-малко от тези, приемащи тези богати на фибри храни в по-малки количества, но са и по-малко податливи към напълняване в бъдеще;
- Пшеницата и останалите пълнозърнести култури понижават риска от диабет ІІ. Пшеницата, както и другите пълнозърнести култури, са богат източник на минерала магнезий, който действа като кофактор за голямо количество ензими, както и тези, които участват в секрецията на глюкозата и инсулина;
- Фибрите от пълнозърнестите храни и плодовете предпазват от рак на гърдата. Установено е, че диета, богата на фибри и плодове, предлага значителна защита от рак на гърдата при жени в периода преди менопаузата. Проведените изследвания показват, че с консумацията на концентрирани на фибри храни рискът от рак на гърдата при жените пада;
- Пълнозърнестите храни и рибата действат като силен протектор срещу детската астма. Направените изследвания показали, че пълнозърнестите храни и рибата могат да редуцират риска от детска астма до 50%;
- Фитохимикалите с подпомагаща здравето дейност са с еднаква или даже с по-силна дейност от тази на зеленчуците и плодовете. Отскоро се провеждат изследвания, които са свързани не със „свободната” форма на фитонутриентите и тяхната антиоксидантна сила, а с тяхната „прикрепваща се” форма, която се освобождава по време на храносмилане и след това се абсорбира. Пълнозърнестите храни имат точно такава прикрепваща се форма на фитонутриентите си и е много вероятно тя да е по-добър агент срещу риска от рак;
- Пшеницата в предпазването на поява на камъни в жлъчния мехур. Приемането на храни, богати на неразтворими фибри, каквато е пшеницата, може да помогне на нежните половинки да се предпазят от поява на камъни. При проведено проучване се оказало, че жените, приемали по-богати на фибри храни, показват намален риск от поява на жлъчни камъни;
- Лигнаните, съдържащи се в пшеницата и другите пълнозърнести култури, ни влияят като протектор от заболявания на сърцето. Лигнанът е един вид фитонутриент, който е особено концентриран в пълнозърнестите храни. Лигнанът ни предпазва не само от рак на гърдата и от други зависими от хормоните форми на рак, но и от много видове болести на сърцето;
- Пшеницата, а и другите пълнозърнести култури, ни предпазват от сърдечна недостатъчност. Хората, които консумират редовно пълнозърнести храни за закуска, имат с доста по-нисък риск от сърдечна недостатъчност;
- Предлага значителни сърдечносъдови предимства за жените в периода след менопауза. Приемът на пълнозърнени храни, каквато е пшеницата, се препоръчва поне 6 пъти седмично за жените в периода след менопаузата, които имат висок холестерол, високо кръвно налягане или признаци за сърдечносъдово заболяване.
Вреди от пшеница
Пшеницата, като една от най-често употребяваните храни не само у нас, но и по света, попада в списъка на храни, предизвикващи алергични реакции. Протеинът, който се съдържа в пшеницата; е най-честият причинител на негативни реакции. Добре познатият глутен в пшеницата е основната причина за развитие на т.нар. глутенова ентеропатия.
В наши дни 1 на всеки 300 души във възраст между 30 и 45 години развива непоносимост към глутена. Проявите на непоносимост при една трета от засегнатите са толкова силни, че се налага да потърсят специализирана помощ.
Пшеница в козметиката
В много козметични препарати се използват протеини и екстракт от пшеничен зародиш. Те осигуряват защитен слой на кожата, действайки овлажняващо и регенериращо. Маските с пшенични трици също са често употребявани. Отличен крем се получава от пасирани прораснали зърна на пшеница, лимонов сок и жълтък. Редовният прием на пшенични зародиши или кълнове спомага за красива кожа и коса със сияен блясък.
Коментари