Ал денте е една от различните степени на готовност на храната, при която хранителният продукт е добре сготвен, но остава крехък и в известна степен по-твърд. Запазва цялост, не се разпада и има известна резистентност при сдъвкване.
Терминът идва от италиански език и най-често е използван за степента на приготвяне на паста, напоследък и много употребяван при готвенето на ориз и зеленчуци.
За да сготвим ориз ал денте, първо, трябва да сме сигурни, че конкретната рецепта, която сме избрали, го позволява или изрично е упоменато в нея като препоръка и изискване.
Тъй като има много видове ориз, от значение е и сортът, който използваме поради факта, че не всеки има способността да запазва ядрото си цяло и всеки един има своите различни характеристики, времена на готвене и способност за абсорбиране на течности.
Когато искаме да си направим ориз ал денте за гарнитури, салати или за смесване впоследствие с други компоненти като месо или зеленчуци в сос, то просто трябва да го сварим в указаното на пакета съотношение с водата или бульона и да прекъснем процеса на варене около 5 минути по-рано. Трябва и да опитаме зрънцата дали са крехки и резистентни в същото време. Отцеждаме и минаваме през студена вода и после използваме според предназначение.
При готвенето на супи и яхнии, в които зрънцата се изисква да се готвят с всичко останало и да поемат аромата на ястието, няма как да извършим описаната по-горе процедура. Тогава просто трябва да поднесем и консумираме на момента, тъй като престои ли оризът в течността, ще продължава да се готви дори и да не е на котлона и ще набъбне и поеме всичката течност. Това ще го направи мек, безформен и далече от понятието ал денте.
При готвенето на фурна това, което трябва да направим, е да спазим указанията на пакета и отново да прекъснем топлинната обработка малко по-рано, но не и преди да се е поела почти всичката течност. След това трябва да оставим да почине 5-10 минути като завием тавата с чиста кърпа.
Така ще сме сигурни, че няма да преминем желаната степен на готовност, а ако има малко остатъчна течност, тя ще си бъде поета от зрънцата.
При готвенето ал денте ястието има освен по-приветлив вид и текстура, а и е по-полезно. Оризът (както и пастата) са продукти с високо съдържание на въглехидрати, следователно имат висок гликемичен индекс, което автоматично ги прави не толкова подходящи за хора, които са на диета или имат завишени нива на глюкоза в кръвта.
При разваряването на тези продукти ние неусетно приемаме повече като количество, понеже не дъвчем, а директно поглъщаме. Ако обаче един ориз е направен ал денте, ни създава повече работа, докато го сдъвчем и погълнем, а впоследствие създава работа и на храносмилателната ни система, което ще работи повече и по-ефективно, а ние през всичкото това време няма да почувстваме отново глад.
