Хумусът е едно от емблематичните за арабската кухня ястия. Всъщност хумусът е паста или разядка, която традиционно се прави от нахут и сусамов тахан с добавка на подправки, зехтин, лимонов сок и чесън.
Тази хранителна паста идва от Близкия Изток, където е извънредно популярна сред всички, което е причина и у нас вкусът на хумуса да има много почитатели.
Самата дума „хумус” идва от арабски и иврит и се използва за ястието, пастата и нахута.
В арабския език като „хумус би тахина” се разпознава само хумус със сусамов тахан, а не нахут. Когато някога вкусът на хумуса все още се разработва и усъвършенствал, един от кулинарните експерти довел до сътворяването на хумус с четиридесет подправки, който бил запазен за султана.
Днес хумусът се приготвя в различни варианти, като в някои се слага кисело мляко, ядки, магданоз, но освен тези, има още много варианти. В Близкия Изток хумусът най-често се хапва, като се гребе с тънък арабски хляб, но по света тази разядка най-често се консумира с царевичен чипс.
Сред многото вариации на рецептата за хумус, най-известните разновидности са хумус фул – комбиниран с паста от бакла, който е пюриран гладко, хумус масубха/машауша – с нахут на зърна и сусамов тахан, хумус махлута – с топли нахутени зърна и фул. Освен, че е доста вкусен, хумусът е и популярна храна сред вегетарианците и веганите заради хранителния си състав.
Състав на хумуса
Заради комбинацията си от съставки хумусът е хранителен и много полезен. Съдържа завидно количество белтъчини, хранителни влакна, желязо, чиито нива зависят от вариациите на рецептата. Това е и причината е хумуса да има и променливи количества мононенаситени мазнини.
В нахута се съдържат доста малко мазнини, като задължителната съставка на в пастата е зехтинът, който съдържа големи количества мононенаситени мазнини и много малко наситени мазнини.
В хумусът не се съдържа захар, освен ако не решите сами да добавите щипка-две към домашно приготвения си дип от нахут. Освен това това нахутено предястие е богато на фибри (разтворими и неразтворими), като същевременно е отличен източник на сложни въглехидрати и белтъчини.
Като цяло комбинацията от нахут, сусамов тахан, чесън, зехтин и лимонов сок, прави хумусът много богат на витамини, минерали, с акцент върху желязото. Съставките в хумуса определят неговия гликемичен индекс, който е около 12.
Освен всичко останало хумус е добър източник на омега-3 мастни киселини, а таханът в състава му е източник на калций, протеини и есенциални мастни киселини. Също така се откриват и големи нива на важния витамин Е. От своя страна чесънът и лимонът в състава на хумуса са мощни антиоксиданти.
Рецепта за хумус
Невероятно вкусен и доста евтин за приготвяне, хумусът е нещо вкусно и полезно, което трябва често да приготвяте в домашна обстановка. За целта може да използвате както пресен нахут, така и консервиран. Ако употребявате пресен нахут, е необходимо да го накиснете в достатъчно количество вода от предната вечер. Добре е да смените водата поне веднъж.
Варенето след това на нахута отнема около 2 часа. Люспите му лесно се отделят, но дори и с тях, хумусът се получава перфектен. Също така може да сварите нахута в тенджера под налягане без предварително накисване. Следваща стъпка е да отцедите част от водата на нахута и да запазите около 1 ч.ч., която трябва да добавите към пастата.
Нахутът се пасира с бульона си, сол, лимонов сок, няколко лъжици сусамов тахан, 2-3 скилидки чесън, лимонов сок и зехтин, който може да добавите и при поднасянето по желание. Добавете толкова вода от варенето на нахута, че да получите желаната от вас консистенция на хумуса.
Накрая поднесете готовия хумус, поръсен с малко червен пипер, зехтин и магданоз по желание. Доста често в разядката се добавят и различни други подправки като кимион, лют червен пипер или пък лук. Предлагаме ви точните пропорции за оригиналната рецепта за нахут, който може да приготвите по гореописаните стъпки:
Необходими продукти за хумус:
нахут - 1.5 ч.ч.; тахан - 2 с.л.; чесън - 4 скилидки; вода - 3/4 чаши; лимони - сок от 2 лимона; зехтин - 1-2 с.л.
червен пипер - 1 щипка; магданоз - или други подправки по желание.
Ястия с хумус
Ако сте ходили в някои ориенталски ресторант, почти е невъзможно да сте пропуснали да опитате хумус, който обикновено се поднася като разядка или като гарнитура към основни ястия. Често на изток поднасят хумус и като сос към фалафел и различни зеленчукови ястия.
Този вкусен дип от нахут притежава приятен вкус, намазан върху филийки пълнозърнест или бял хляб – препечен или пресен. Диетичният хранителен режим изисква да съчетавате хумуса не с храни богати на мазнини и въглехидрати, а с такива, които са източник на белтъчини и протеини. В този ред на мисли хумус перфектно би се съчетал с риба, морски дарове или месо.
Доста често може хумусът се гарнира с гъби, кедрови ядки, домати, краставици, шайби тънко нарязан лук. При поднасянето на пастата може да добавите за украса няколко цели зърна сварен нахут и да поръсите с магданозени листа. Съветваме ви да не пропускате тънката струйка студено пресован зехтин отгоре, защото той споява всички вкусове, от които се състои нахутът. Хумусът влиза в състава на израелска салата, а освен това отлично се съчетава с пиле на грил или пък патладжани.
Ползи от хумуса
Както споменахме, хумусът може да бъде здравословна и диетична храна, подходяща за всички възрасти и дори вегетарианците. Съставките в състава на нахутената паста не повишават нивото на кръвната захар, а на всичкото отгоре действа доста засищащо за часове наред, като на практика няма как да изпитате глад.
При спазване на диетичен режим може да намалите количеството сусамов тахан или изобщо да не добавяте. Дори само да пюрирате нахут с подправки на вкус и малко чесън и лук, приятният вкус е гарантиран.
Доста често купешкият хумус е с добавка на различни подобрители, овкусители и консерванти, което не е препоръчително и в крайна сметка превръщат продукта в съмнителен откъм здравословни ползи. Домашно приготвеният хумус за сметка на това ви гарантира, че е направен от напълно естествени съставки.
Омега-3 мастни киселини, на които е източник хумусът крият редица ползи върху здравето и са в състояние да предотвратяват появата на сърдечно-съдови заболявания.
Сусамовият тахан пък е ценен източник на калций, протеини и есенциални мастни киселини, витамин Е, който забавя процеса на стареене на клетките в организма.
Зехтинът в рецептата за хумус съдържа големи количества мононенаситени мазнини и много малко наситени мазнини, което означава на практика, че се регулират нивата на холестерола и се предотвратява възникването на сърдечно-съдови заболявания. Антиоксидантите в чесъна и лимона са извор на здравето. Те намаляват окислителния стрес в организма и действат положително на имунната система.
Коментари